Любов към другите, но и към себе си

/На Тони/

Запитвал ли се е някой някога откъде идва лошотията. Защото, напоследък все нещо не ни е по кефа, все сме депресирани, немотивирани, мрънкащи и врънкащи. А има едно простичко обяснение, което се нарича любов.

Ти да не помисли Читателю, че сега ми се е паднало да те скастря, че си негативно настроен, тъй да се каже на контра с всеки и с всичко, че ти е винаги крив света?

Ти да не би да си помисли, че аз се изключвам от общността на врънкащите и мрънкащите? Или пък си помисли, че винаги мисля с любов за себе си и себеподобните. Не, никак даже, да бе да, ще се изключа! Случвало ми се е и то нееднократно само да зърна някоя позната физиономия по телевизията с поредните обещания и да ме позасърбят ръцете да му променя физиономията. Няма значение, че съм се подписал да не употребявам техниките за самоотрбана извън спортната зала. Да, не случайно са казали хората, че любовта отваря всички врати.

А че съм в минорно настроение си личи веднага, нали? Поводът ли? Смъртта на човек, който търсеше цял живот любовта, но така и не успя да накара майка си да изпита това чувство.

Урок за учене ли чувам някой да споменава? Не  – просто човекът така и не предаде любовта към майка си и отиде да я търси в другия свят.

Ние всички ще отидем там някога, но не е ли по-добре да се научим да обичаме още тук и сега. Не случайно всичките гурута и учители проповядват именно любовта към ближния като път към твоето собствено щастие.

Но човекът, за който говоря, човекът, който аз само задочно познавах, така и не намери ответ в любовта си на тази “горна” земя.

Дано я намери на “долната”! Неслучайно една от легендите гласи, че прабългарите са живели дълго време на “долната” земя, викали са на слънцето Райко, клели са се в пръста на Родината, в кръвта на дедите си, яздели са коне и са имали воински задължения да бранят страната си.

Дано “долната” земя му помогне на този отишъл си скоро човек, на тази нова душа, да намери пътя на любовта към майка си, да открие в нетленното ответ на любовта към детето, което всеки от нас все още носи дълбоко вътре в себе си.

Да я намери! Това му пожелавам и аз! А на най-близкия му човек, на жената, делила с него и зло и добро, понеже добре я познавам като приятел и лечител на семейството ни, на тази жена, аз пожелавам да се радва и заради него на живота, да продължи с кураж и с вяра да върши доброто, което само една жена с нейната дарба, може да прави.

И да живее и заради него! Да живее най-вече за себе си! Пък после и за децата си. За всички нас, които през ден влизаме в нейния кабинет, кой с ударено коляно, кой с болно гърло, за да получим не само от нея медицинска помощ, а нещо, по-ценно, нещо по-стойностно – добра дума и няколко точни напътствия как да се грижим за раната, болката или въпросния здравен проблем.

Може ли жена с нейния опит и лечителски дарби да се чувства виновна за нещо, вместо да се обгради с любовта на всички деца? Тук не изключвам и възрастните, защото, както писах по-горе във всеки един от нас има съхранено едно дете, което само чака с любопитство да изследва наново света от позицията на по-порастнал човек. Е може ли тази жена, която раздава любов на толкова много деца ежедневно, да не изпитва същото това чувство и към себе си? Ами ако сметнем в животи на колко деца е помогнала, на колко ученици е разказала ценни житейски уроци, то със сигурност ще се получи голямо число, което е само по себе си доказателство за любовта към околните, към новото и по-старото поколение.

Е, аз искам да знаеш, че ти промени не само моето семейство, не само това на комшиите, които те запознаха с нас. Ти влезе в живота ни леко и стана част от семейството. Нямаше я разликата в годините или напътствията – деформация от професията ти на медик, свързана с много трудна терминология, като от филма “Спешно отделение”. Не, ти стана една от нас и много помогна на всички ни – на моите приятели и на семейството ни, за което аз ти благодаря!

Благодарим ти всички, които ти лекува години наред с думи, с лекарства и дори с приказки – на всеки според възрастта и образованието.

Това е именно майсторството – за всеки различно, според неговата нагласа и разбиране на нещата!

И пак от името на всички деца, ученици и възрастни, аз просто искам да те помоля да останеш верна на себе си и на любовта. Да останеш на поста си, защото дори и мъжът ти да е отишъл да търси любовта в царството на мъртвите, ние  ­­– живите имаме нужда от теб.

Аз заставам до всички, на които ти промени живота и показа какво е да обичаш ближния си, за да те помоля да бъдеш по-нежна и по-любяща към себе си! Сега, в този преходен в живота ти момент, ти повече от всякога имаш нужда да запазиш тази своя отдаденост и любов за себе си. А ние сме тук, ето ни, ние сме тук и те подкрепяме в този труден за тебе момент!

Бъди благословена от всички, на които помагаш с топла дума и професионализъм!

Не, няма да закачаме това наше послание пред кабинета ти та всички да го четат. Достатъчно много сме в групата на  долуподписаните!

Екипът на цялото училище те моли да продължиш и занапред да ни мажеш лактите и колената с кислородна вода или каквото там се намери в спешния ти шкаф, защото ти винаги знаеш  какво да направиш, когато има контузени или пък гладни, които стоят и ти хленчат на глас!

Ние имаме нужда от теб, не само от професионализма ти като медик, но и от любовта, която щедро раздаваш на всички – и на възрастни и на деца!

Подпис: Всички, които те знаят и те обичат!