Обещах да „поговоря” за проблема с ниското самочувствие, а обещанието си е обещание /вари го, печи го все си остава обещание/.

За мен ниското самочувствие е да не се чувстваш добре в собствената си кожа, да се чувстваш неразбран, да не излизаш с приятели, да се чувстваш некомфортно да седнеш на кафе, защото си мислиш, че всички те зяпат и си мислят „Това пък задръстеното какво прави тук?”

Ниското самоуважение е кофти работа и почти всеки е минал през него. Въпросът е колко време се задържаш в това състояние и си мислиш, че хората се интересуват от теб, вместо да са ангажирани със себе си.

Ето защо, колкото по-бързо се отървеш от чувството за малоценност, толкова по-добре, защото животът има и други предизвикателства към теб, а ако ти си мислиш колко си нещастен и как другите не те разбират си губиш времето да си стоиш сам сред всичките джаджи достъпни в ерата на високите технологии, вместо да опознаеш истински света.

Вайбър, скайп и фейсбук са безпорните фаворити днес, но те могат да бъдат твои довереници и приятели само за кратко. Да не говорим, че ако си по-навътре в нещата и се пробваш да питаш чичко Гугъл как да се справиш с твоя проблем и дори се запишеш на някакъв онлайн курс по тази тема, все пак идва времето, когато ще ти се наложи да се справиш сам с въпросния проблем, така че нещата пак опират до теб и работата, която да свършиш сам, защото става въпрос преди всичко за теб и твоето отношение към света извън зоната на интернет джиджавките, които ти улесняват живота, ама до време.

Затова, колкото по-скоро се замислиш защо се чувстваш като загубеняк и защо не ти е комфортно извън дома, толкова по-добре. Предлагам ти да пробваш следната простичка практика, за да подобриш ниското си самочувствие.

Всеки път, когато се чувстваш некомфортно и вътрешното ти гласче нашепва кротко „Точно ти ли, че теб не те бива за нищо, виж само как те гледат по улицата”, тогава е моментът да си кажеш „Аз избирам да направя нещо позитивно и това е изборът ми за момента”.

Представи си следната картина: канят те приятели да пиете кафе в някой МОЛ например. Първата ти реакция е да откажеш и да кажеш, че не става, защото …/ти избери причината, тя е твое творение и избавление от тази ситуация/.

Има и друг вариант да промърмориш неясно, че ще си помислиш и по-късно може би. А сега си представи, че кажеш „Да добре.” и продължиш да си мислиш „Аз избирам сега да отида на кафе с вас, а после мога да остана или да си тръгна според това дали се чувствам комфортно или не”. Не си мисли неща от рода на „Защо пък да ходя с тях, да ме гледат и да са чудя какво да им говоря” и помни, че не е нужно да говориш още първия път, просто свиквай с обстановката, слушай другите какво говорят и си напомняй от време на време, че ти си избрал да бъдеш с тях и ако наистина ти е некомфортно, пак ти ще станеш и ще си тръгнеш, но чувството от направения опит ще остане.

Опитай се поне 3 пъти „да избереш” да излезеш навън с приятели и ще видиш /и усетиш вътрешно/, че не е чак толкова страшно. Може дори да осъзнаеш, че приятелите ти са изцяло ангажирани със себе си и въобще не те намират за загубеняк, дори мълчанието ти може да се приеме като на човек, който е над тези неща или е дълбоко сведущ по разискваната тема, който просто от учтивост стои и слуша, кефейки се на готината обстановка.

Ако станеш и си тръгнеш почти веднага, след като сте седнали на кафе и сладка приказка, това може да означава, че ти имаш много други по-интересни неща за правене и за теб тези приказки са губене на време.

И в двата случая обаче, ти си решил и приел предизвикателството. Излязъл си навън с приятели и те поздравявам за това!

Ти също можеш да се поздравиш за това!

Пробвай практиката, не забравяй „да избираш”, защото животът е на принципа проба –грешка и няма защо да се отчайваме или сами да си създаваме трудни ситуации, които понякога бият по самочувствието ни и ни карат да се чувстваме в позицията на „секънд хенд.”