Благодаря на баща ми, за това, че ме научи и ми показа толкова много неща. Знам, звучи малко тривиално и изтъркано, но е факт.

Не, баща ми не е умрял. Съвсем си е жив и здрав и дано да е така за дълги години, че имаме належаща нужда един от друг.

Не знам дали някога ти се е случвало да ти правят хороскоп, но ако си от хората, които искат да разберат, защо определени неща им се случват в живота и да бъдат в синхрон с космическия разум и квантовото поле, то поне малко си попрочел нещичко в интернет за голямата наука астрология.

Тя съществува от стари времена, тази древна наука, наречена астрология.

Не един монарх през миналите векове е имал свой собствен оракул и е предприемал определени действия след консултация с въпросния маг.

Та, ако са ти правили някога хороскоп, по него може да се види доколко и какви общи неща имаш с родителите си.

На мен този хороскоп ми го направи една дама, която е невероятна със своето дълбоко познаване на човешките взаимоотношения и природа.

Тя не само, че ни накара да си нарисуваме картина с определени елементи /помня, че къщата беше един от тях и моята беше чудесно изписана с вратичка, коминче и перденца на прозорчетата/.

Освен това само аз бях нарисувал голяма ключалка на вратата на къщичката си и голяма криволичеща алея пред нея.

Не алея, а цяла магистрала, се смееше въпросната дама, която ми направи анализа.

Защото, да ти кажа направо, то си е жив анализ.

И мен ме свари „неподготвен” по някои от належащите въпроси, които волю-неволю „присъстваха” в нашия разговор.

Та, доколкото си спомням, бащата се символизираше с едно дърво в градината. Не,че дамата ми каза да си имам градина, защото аз така и не станах спец по „флората и фауната” в природата и се „ограничих” до фазаните и райграса на плажа на Панчарево, но си спомням, че моето дърво освен, че имаше огромна корона, беше яко и силно с дебел ствол и могъщи корени, впити дълбоко в земята.

Така, че беше повече от ясно колко много се осланям на баща си след като той има такова мощно присъствие в живота ми.

Въпросната астроложка писа, бриса и накрая ми рече, че съм „дошла с баща си”, каквото и да означава това.

Аз, обаче си го „преведох” на български език и ми стана ясно, че баща ми, осъзнато или не ми оказва едно невероятно силно и доста видимо присъствие и подкрепа, защото дебелите дървета са ти опора и в добро и в зло, нали?

Нещо повече, когато ти се плаче, а не можеш да плачеш или пък са те учили да не плачеш, а да се стегнеш и да продължиш напред, ти обгръщаш дървото с ръце и черпиш от неговата сила, ако по някакви недобре осъзнати от теб причини не можеш или не смееш, или не искаш да прегърнеш оригинала – в случая баща ти.

Та затова искам да благодаря на баща си, защото така както дървото е едно мощно, забележимо, а в същото време и „пасивно” присъствие, то е присъствие, а не отсъствие, нали?

Самата мисъл, че е там, че го има, макар и понякога да има конфликт и да те дразни, ме изпълва с чувство на радост и благодарност.

Затова искам да ти благодаря, татко, а не баща ми, както е по-тежката и по-популярна форма на обръщение.

Бъди жив и здрав още много години, защото, „бащата – дърво” силно пречиства въздуха, който дишам и ми служи за опора, дори и да не си го признавам нито пред другите, нито пред себе си, но какво да се прави – въпрос на характер, което ме подсеща за майка ми и за баба ми, но обещавам за това да пиша по-късно.

Завършвам с по-разпространената форма на обръщение, а именно: „Знам, баща ми, че и това ми творение няма да харесаш или по-точно пак ще ми мрънкаш, защото това е твоят метод да ме мотивираш, нали”.