Чувал ли си някога, читателю, израза „верен на себе си“, или както обича да казва моята баба за някой мой приятел „вярва сляпо на телевизията и модните списания и не влага и капка ум в това, че има собствена глава на раменете си“. А както е добре известно  главата не ни е дадена само за красота или пък да ни тежи рано сутрин по пътя към училището, а и да вземаме решение, когато това ни се налага, като разбира се, предвид нашата все още учаща се личност и мотивацията от страна на родителското ни тяло, назависимо от факта, че в повечето случаи не ни се позволява да си изкажем мнението, защото далеч по-опитни и мъдри хора са решили, че това или онова е по-подходящо за нас. Да не говорим за случаите, когато сме поставени пред свършен факт, като от нас се очаква не само да одобрим въпросното решение, ами и едва ли не да подскачаме от радост, че ще трябва да вместим във времето си поредната серия от уроци по математика или пък негово величество – английския.

Майка ми и досега не можа да разбере, че дори и да започна  да мисля на този тъй популярен днес език, няма да мога да се оправя по-добре попадайки в Лондон, например, защото ако си наясно с езика на интернет и приложенията му под формата на умни телефони, таблети и какво ли не още, пак няма как да се чувстваш комфортно, защото дори и за поредната непозната литературна дума, пак чичко Гугъл  ще ти каже коя е и от каква предишна комбинация на думи е съставена.

Да…, ходи и обяснявай че учиш в английската…

Та, думата ми беше, че понякога и на човек като нас – ученик или учащ се, както казват по-възрастните, ни се налага да вземем едно или друго решение, макар и не за едно такова генерално направление в живота като моето неподлежащо на съмнение вътрешно останало си решение, че след като не ми вървят езици, а съм си техничар по душа, няма какво да търся в английска гимназия. Да ама това вътрешно решение беше външно много силно атакувано от кой ли не близък приятел и роднина, който искаше  да остане верен на себе си.

Дори и баща ми би отбой, ама и при него остана решението – еднакво на моето и  то горкото си стоеше като моето на вътрешно нивo, защото му бяха приведени редица факти и доказателства, че не само заради модата и списанията, чиито заглавия тук-там са написани на английски език, но и всичко живо е тръгнало за учи английския, като че ли от него му зависят всички необходими за добър живот неща.

То, не че баща ми или пък аз не останахме верни на техническото вътре у нас, ами решихме, че ще е меко казано неразумно от наша страна да се опълчим срещу всички, които бяха наши роднини и близки.

Затова са казали хората, че да бъдеш верен на себе си, да мислиш със собствената си глава, която стои върху твоите собствени рамене, не винаги, да  не кажа пък хич, ти се удава, особено като всички са казали „английски та английски“.

Тук вече и баба ми няма какво да каже по въпроса как така хем да бъда верен на себе си, след като „верен на себе си“, означава да съм в бойкот с останалите, а аз все още съм ученик, да не говорим, че всички роднини ми мислят само доброто.

Затова още отсега разбрах, че за, да не се дразня от това, че всъщност „изневерявам“ на себе си  и то не за една или две години подред, след като се съобразявам, не с това кое ме кефи и ми върви, реших, че ще приема временно да съм ученик в училището, което майка ми е избрала по ред съображения, като се опитам да бъда верен на себе си във всичко, което ми се наложи да уча и правя в училище, защото това е нещото, което мога да направя, за да се чувствам добре там.

„Верността към себе си“, поне според моето собствено мнение,  в крайна сметка остава с нас през целия ни живот и ако някога ни се наложи да се съобразим с мнението на родителите си, които имат изцяло грижата за нас, това не значи, че не сме верни на своите собствени идеи и мечти.

Защото след поредното образование неминуемо ще дойде ден и час, когато ще ни се наложи да поемем изцяло грижата за себе си и ако не сме се „потренирали“ да приемем, че част от мотото „бъди верен на себе си“, означава да приемеш, че макар и да ти се наложи да отстъпиш пред нещо или някого за известно време, е важно да го приемеш като част от играта на живота, като завой, който ще те забави за малко по пътя, но така или иначе след време ти ще започнеш да бъдеш пак верен на това, което е твоето, което те кефи и те прави щастлив.

Ти, читателю, искаш ли да бъдеш верен на себе си и най-важното правиш ли усилия в тази насока?

Ако отговорът ти е „не“, кой знае може това да не е твоята тема, ако ли пък си имал опитност подобна на моята, която те кара често да си задаваш въпроса „верен ли съм на моите желания и мечти и на нещата, които ми се налага да правя ден след ден“, те приканвам както винаги, да ни пишеш и да ги споделиш на нашия сайт.