Вървя по Витошка и се кефя на времето. Времето, което ни дава „по-чистичък” миг, по-чиста вода. Или казано образно –„по – по– по нещото”, което преследваме, честичко, ту недоволнички от същото /нещото/, ту по-щастливи – не на шега.

Бързаме винаги. Е, поне повечето от нас бързат забързани в своя си свят. Хората бързат ли бързат и често не виждат, че от бързане не им достига дъхът. Дъхът от насрещното, новото, личното. Ново начало, нов срок и късмет. Бързат забързани сякаш забравили времето, което ни води през учението и класовете право напред.

Бързаме и понякога да се справим самички с толкова много /и належащи неща/, бързаме всеки един срещу всички, защото винаги се получава така. В нещо е бързано, не е догледано, давай нататък, бързай да имаш време за теб.

Време свободно от учене, хоби, родители, кино и вайбър /може разбира се не в този ред/. Бързаме и често не стигаме времето, което кротко лежи във всеки от нас. Бързаме за да решим по-скоро проблемите, защото, утре е утре и е различно от днес.

Понякога чувстваме, че нещо пропускаме, че нещо се струпва не на шега, бързаме често затрупани не само с учене, а и с къде къде по-маловажни неща. А дали ни остава време за себе си – тежък и труден е този въпрос.

Бързаме без да се кефим на времето, бързаме, за да отидем далеч. А къде е „далеч” – нямаш представа, но това няма да пречи да бързаш нали? Вместо да спреш за секунда или минута ти бързаш без дори да се вглеждаш напред. Защото няма надпревара с времето. То си е първо, ти си наред.

Спирам за миг и искам да седна на пейките. Искам да хапна мъничко чипс. Но се отказвам. Дума да няма, де ти това време да ям и да седя. Сетих се нещо във връзка с класното и как ще трябва да се потрудя, за да го изкарам и то още днес, че съм се сетил, още сега.

Ставам и тръгвам пак с тълпата. Тя кротко ме блъска, отговарям й аз, слънце и облак, дъжд или тих, едва едва започващ да пръска снежец. Изненада нали? Гледам как пейките се опразват. Никой не иска сняг и мъгла. Тук таме силно проблясват колела от количките на майките с малки деца.

Изведнъж секва тълпата. Няма уличен шум, суетня. Просто виж вътре през стъклата на кафененцата какво става сега. Всеки бърбори, всеки бърза да заеме въпросното място, че той си бил пръв. Всеки се кефи пак на нещата, но през стъклото на кроткия дъжд.

Нова проверка на времето, кратка печалба за него, а ти пак продължаваш сам с маратона ей така за нищо, просто защото не ти се седи. Я виж детето до себе си! Как бодро шляпа, докато не го усмирят. То се усмихва, не на теб, не на себе си, то е доволно, защото не бърза за никъде. То е щастливо, не се съревновава и прави само смело крачките, докато стане голямо дете – също такова каквото си и ти. Тогава и то ще забърза за някъде. Училище, спорт, забавни игри. Има от всичко за всички и всекиго, защото ти беше същият, преди време, нали?

Малко преди да забързаш ти темпото. Новото време, нови мечти. Няма време, има безвремие, друг е въпросът дали ще им обърнеш внимание, за да се вслушваш и в двете, защото те стоят кротко вътре в теб. Така че поспри се и се полюбувай на момента! Няма значение, че на улицата вали.

Имаш сам себе си, имаш и времето /добро или лошо/, защото ти го управляваш нали? Така както се кефиш на слънцето, на снежно белия сняг, който внезапно заваля, на топлото или студеното и мъгливо време, защото те ти помагат да бъдеш сам себе си, в тишина и спокойствие, а не да се надпреварваш за всяко нещо, което искаш и да се ядосваш, че нямаш време за това.

Забави ли темпото? Все още не? Бързаш за класното? Няма проблем просто продължавай напред. Изкарай си класното /контролното, домашното/, няма значение щом си притиснат от времето днес. Но утре, утре е новото, то е неочакваното, затова се опитай да поспреш и да оставиш нещата да стават така както времето дава, не както ги искаш веднага, сега. Така че поспри и се порадвай на „нещото”, което е в момента до теб, без да се мъчиш да бързаш за някъде, без да се „справяш” с времето, а просто да го приемеш, защото то е сега.

Усети ли вече разликата? По-добре ли се чувстваш сега? Ти си самичък, ти стоиш сам със себе си, няма никакво бързане, има безвремие и е отморяващо и леко отпускащо тебе и мене, всеки и всички, защото ти си си ти – остави времето, остави и света. Разбра ли сега?