Едно лесно упражнение ще ти помогне за това

Знаеш ли, Читателю, на Тинас, че понякога е много трудно, дори невъзможно да бъдеш самия себе си? А защо ли се получава така, че е трудно „да бъдеш себе си“ вместо да бъде лесно и непринудено? Та нали ти си различен от другите, но пък си автентичен само към себе си? Защо тогава понякога е толкова трудно да бъдеш  просто сам себе си?

Дали не е защото близките ти очакват толкова много от теб, очакват съответна реакция от теб на нещата, които ти се случват, като при това те къде съзнателно, къде несъзнателно очакват да реагираш така, както те  предвиждат за правилно и не се колебаят да ти го кажат или покажат по всякакъв начин, ако реагираш различно от очакваното.

А сега си представи, че все пак ти хрумне изведнъж да реагираш различно и да направиш нещо, което близките ти не очакват. Гарантирано е, че те първо ще бъдат изненадани, после недоволни, че техните очаквания за това ти как ще постъпиш се различават от действията ти. Да не изброявам и трето и четвърто, че няма да стане само статия, а цяла книга. Дори и не книжка с възможните „за“ и „не“, защото промяната винаги се приема за трудна от околните.

А не е задължително промяната винаги да е трудна, нали? Но повечето хора, включително и моя милост, почти винаги я приемаме така.

Промяната, която всеки е преживял поне веднъж в живота си и то от най-ранна младенческа възраст…

Тръгваш на детска градина, на предучилищна или дори на почасова ясла и някак си не ти е комфортно, че оставяш мама и татко, за да си известно време от деня с Г-жата, независимо колко деца и приятелчета има около теб и колко мила и любезна е въпросната Госпожа. Да, трудно е, независимо, че ти може да си бил различен, да си като моята братовчедка, която не тя, а баба й ревеше през ден, че хуквала към децата и забравяла дори да я целуне.  Ама нито аз, нито сестра ми сме били като нея, така че говоря от личен опит колко ти е трудно да приемеш промяната и то на такава възраст.

Е, ти и тук може да „бъдеш себе си“, като например започнеш така гръмко да ревеш, че да няма повече шанс да те оставят в яслата или градината, но тук може да следва друга промяна, по-тежка и по-кофти, ако майка ти или баща ти не могат да прекъснат работа и да те гледат.

Блазе им в този случай на онези деца, които имат свободни баба или дядо, независимо че и тогава следва промяна, защото не оставяш в къщи с мама, а с друг или отиваш на гости в другата къща, където пак може да не ти е по кефа, нали?

Затова е трудно да приемеш промяната в по-нататъшна възраст, защото вече си се опарил и отдавна си разбрал, че не е добре да „бъдеш себе си“, особено, когато си поставен в позиция, която не ти е по вкуса.

Затова искам да ти предложа едно упражнение, което можеш да ползваш, когато ти се налага да приемеш някои промени в живота си. Не, не говоря за яслата, предучилището или детската градина.

Говоря за това, че винаги е водещо чувството, което ще  рече, че ако ти е кофти можеш да направиш така, че да ти стане поне малко по-добре.

Как става това ли? Ами просто си спомни за нещо приятно. Например поредния сладолед през лятото и пързалката в хотела на морето по време на последната почивка с вашите.

По-леко ти стана, нали? Просто това със сладоледа работи на макс. Няма, или аз поне не познавам човек, който да не обича сладолед. Обаче познавам такива, които ги е страх да се пуснат по пързалката… Ама и това преминава след време. Освен ако не си такъв безнадежден случай, като сестра ми… Но това е тема на друго мое писание.

Кратък и по-лесен вариант на упражнението “Как  да се почувствам по-добре?” е да си представиш какво те очаква след тази ситуация, която не ти е хич по вкуса. Например: след като си стоял с Госпожата, с баба ти или във въпросната ситуация, която не те кефи, ама си принуден да изтърпиш, си представи разходката в градинката, в лунапарка или просто нещото, което обичаш да правиш, когато си с родителите си. Не това не изключва сладоледа, разбира се, да не говорим, че сега и без това му е сезонът при тези температури на макс.

 Ако си като мен, сиреч по-пораснал и с по-други интереси, освен сладоледа разбира се, тогава знай, че това упражнение може да ти спести куп неприятности, защото аз обожавам да гостувам на баба си.  Тя не само, че ме оставя да си правя моите си неща, но и ми съдейства пред нашите, че понеже много съм се бил старал и уморил през учебната година, да ми разрешат да отида с приятели на басейна и да разпусна, или пък да ме запишат на лятното училище по карате.

Не знам за тебе, Читателю, но това с тренировките по карате работи при мен на макс, което ще рече че, чувството е като това, родителите ми да слушат Одата на радостта.

Май не беше Одата на радостта, но така или иначе ти схвана какво да направиш за себе си, когато нещата не стават така, както на теб ти се иска, сиреч когато промяната те почуква зад врата.