Здравейте читатели,

Бих искал да споделя с вас един много бърз начин за справяне с ежедневния стрес.

Каза ми го моята учителка, при която ходих на уроци преди да ме приемат в английската гимназия.

Понеже тя видя, че много се притеснявах и то не от уроците при нея, а от това, че майка ми непрекъснато й звънеше и я питаше дали съм достатъчно подготвен, имам ли потенциал за развитие в тази насока и все неща от този род.

Въпросната учителка беше една много спокойна и достолепна дама, която почти през целия си живот беше преподавала уроци на проблемни деца, като под проблемни имам предвид такива деца, на които родителите са особено амбициозни и искат да вкарат детето си да учи в тяхната гимназия, дори то да не иска да учи английска граматика и литература, защото го бива да разглобява компютри и различни домакински уреди, за да види какво има вътре в тях.

При това може и да ги сглоби обратно, защото и за това се иска майсторлък, нали?

Ама майка ми като рече английски, та английски, какво да правя.

Без този език нямало да си намеря място в света, тя била завършила такава гимназия, щяла да пита за подходящ учител, който да ми помогне да се подготвя и ето ме тук при въпросната възрастна дама, която обаче се оказа много готин човек.

Чак да не повярваш, че тя може да е наясно с всичките мои болежки и страдания с този труден за мене език.

Остави другото, ами се оказа, че въпросната дама познава майка ми, защото много добре си я спомни от кой випуск била, колко силна ученичка е била и колко труд е полагала, за да получи по всичко шестици – нещо, което с моите способности да уча език, ми звучеше като непосилна задача.

Обаче, няма мърдане, майка ми звъни почти непрестанно, за да ме подсети да уча, преди да отида на урока. След урока и после в къщи ми проверява домашните и сяда да учи с мен.

Просто, не мъка ами цяла трагедия, да не говорим за парите за уроците, които обаче са предварително отделени, защото майка ми знае моите способности по български и литература и следва да се погрижи и за това.

Та въпросната учителка ясно разбра на какво съм подложен и то как няма да разбере при такава телефонна атака.

Жената попита с половин уста баща ми как вижда това, че ще уча в английска гимназия и то след като й оправих тостера, докато ми даде почивка и свари кафе, защото беше леко изненадана от факта, че синът й /по професия инженер/ е отказал за се занимава с поддръжката на нейния тостер, а аз го разглобих и сглобих за 10 мин.

Обясних й, че моят баща също е инженер, обаче не е много на „ти” с английския и винаги майка ми прави преводите на новата техника във фирмата, за което разбира се получава пари.

Така че с амбицията на майка ми баща ми не можа да се пребори, въпреки че застана на моя страна и се помъчи да обясни, че съм техничар като него и не ставам за учител по английски.

Учителката ми не беше много впечатлена от моя разказ, защото тя , както вече казах, си спомни много добре коя е майка ми.

На поредното телефонно позвъняване с въпрос докъде сме я докарали с английския ми, учителката видя, че то ме разсейва, взе телефона и каза на майка ми с вещия тон на нейна учителка, че ни прекъсва процеса на учене, така че, да е така добра да изчака да се прибера у дома.

Явно това подейства, защото чух как майка ми веднага започна да се извинява и каза, че няма повече да ни безпокои.

Явно, стресът от всичките видове уроци и непрекъснатото звънене ми беше дошъл в повечко, защото възрастната дама ме накара да направя едно упражнение, което нямаше нищо общо с урока по английски.

Нещо повече, тя ми спомена, че това упражнение й било дадено от нейната учителка по английски, която тя много харесвала и затова решила и тя да стане такава.

Освен това ми каза, че когато мъжът й починал /също факт, с който не бях запознат/, тя правила цяла седмица това упражнение, за да се отърси от мъката, че той е починал така внезапно и толкова млад.

Ето и въпросното упражнение, което може да използвате винаги, когато усетите, че стресът ви идва в повечко.

Аз съм го правил цялата седмица преди изпитите и определено имаше ефект, защото намали напрежението и ме накара да се почувствам добре.

Ето и въпросното упражнение:

Седни и се успокой за малко.

После на един лист хартия напиши всичко, което ти тежи, което те изнервя, думите, които родителите ти са казали, реакцията на случаен минувач по улицата, на най-добрия ти приятел, който изведнъж без причина те обвинява за нещо и всичко, което те е накарало да се почувстваш зле през деня.

В моя случай аз си пишех нещата в една тетрадка и чинно записвах кое ме караше да се чувствам нещастен, яростен, гневен, неудовлетворен и т.н.

Просто си ги записвах в края на деня.

Когато изписах цялата тетрадка за тези 7 дни преди изпита я накъсах на малки парченца и я изхвърлих в тоалетната.

Не, не съм си препрочитал нещата от предния ден, защото учителката ми обясни, че не е нужно да се връщам назад и да се гневя за вече отминали неща.

Така че нищо не ти пречи, читателю да се опиташ да използваш това упражнение, защото то беше помогнало на тази симпатична дама преди много години, помогна на мен, така че би следвало да ти е от полза и на теб.

Благодаря ти за отделеното време и те оставям, защото отивам да видя какво става с телевизора на въпросната дама, която не само ми помогна в труден момент, а ми и помогна да заобичам английския език и да осъзная, че дори и да съм си техничар по душа и ръце, нищо не пречи да завърша английската гимназия, защото благодарение на тази учителка разбрах какво богатство е да знаеш език, който масово се използва и в техничарските дейности.

Последното твърдя от личен опит, защото помагам и на баща си с преводите на техниката.