Нека ви разкажа за вината и как тя ни се отразява дори и да не си го признаваме.

Да се чувстваш виновен за нещо е добре познато чувство на всеки от нас. Кой ли не се е сблъсквал с вина през живота си. Някои от нас, включително и моя милост, са се срещали с нейно величество вината дори повече от един път.

Вина, че не си достатъчно добър, че не си се справил добре с някоя задача по математика, тест или изпит, вина, че си разочаровал родителите, приятелите или близките – кой ли не се е изпраявял пред тази невидима стена – вината.

От личен опит знам, че колкото повече вина изпитваш към себе си, толкова повече вина се натрупва, въртиш се в един затворен омагьосан кръг, защото „каквото повикало-такова се обадило” важи с пълна сила и тук.

Вина, по-малка или по-голяма. Тя винаги оказва влияние на чувството ни за собствено достойнство и на погледа ни към света.

Да се чувстваш виновен в по-голяма или по-малка степен зависи единствено от теб, защото ти си определящият фактор в твоя живот.

Да, родителите и роднините, приятелите, учителите и близките ти дават насоките, но това е само началото на пътуването, наречено живот, защото от един определен момент нататък ти излизаш извън стените на училището и стъпваш в нов етап от своето развитие.

Тя, улицата има различен ритъм от училището, родителите и приятелите. Тя изисква от теб и то незабавно постоянно да вземаш решения /или да изчакваш, протакаш и да гледаш да минеш по най-краткия път/, защото има и лошо и добро и бързо и бавно и опит и грешка. За всеки един от нас уличният ритъм е различен, изисква различно, а от конкретния човек зависи доколко, как и дали ще се справи с този нов ритъм на живота след добре познатото ежедневие. Този цикъл училище, учене, урок, среща с приятели, на пазар с мама и татко, на гости на баба и дядо през уикенда е понякога объркващ, понякога дразнещ, но е до болка познат.

А после след старта, извън училищните норми и ритъм, чака един непознат и понякога дори недообмислен нов цикъл. Следване или започване на работа, нов ритъм и нов кръговрат.

Ново начало и нов ритъм, но вината, ако не е превъзмогната, ако не е „преработена”, си остава все същата стара вина.

Ти вече си нов, ти си различен. Различен по възраст, по опит и по отношение към света.

Обаче вината стои все така същата както, когато си бил едва на пет.

Че дори и по-малко. Топката, която един от големите батковци ти взе насила е все още ярък и жив спомен. Тази картина стои пред очите ти и ти напомня, че не си се борил за нея /топката/, че си виновен, че не си се защитил.

Тази вина и вината, която ще изпитваш понякога все още в по-зрял етап от живота си, са една и съща, нали?

„Вината не е и никога не е мотив за вземане на решение или средство за справяне с предизвикателствата на живота”.

Не помня на кой от курсовете някой каза това.

Не помня дали беше някой от нас или преподавателя. Но помня, че много усилено работих с чувството си за вина в продължение на 21 дни, за да положа началото да започна да се приемам такъв, какъвто съм, с опита и грешките, с плюсовете и минусите, а не да гледам само едното или другото, да задълбавам в тях и да се чувствам виновен, че не съм такъв като баща си или майка си.

Предлагам ти също да се замислиш дали, когато се чувстваш виновен за нещо в живота, това е защото не си покрил нечии очаквания и не си отговорил на стандартите, които обществото е наложило в нашия забързан и модерен свят.

Ако това е така, просто приеми, че ти си един различен член на същото това общество, че имаш правото на опит – нов опит, защото на практика няма грешки, има различни опитности, които придобиваме по пътя напред.

Спомни си страхът, който винаги съществува във всеки от нас. Подадем ли му ръка той достига огромни размери.

Същото важи и за вината, защото заиграем ли се често със себе си да си търсим лоши черти и недостатъци, те ще започват да излизат отвсякъде, тъй като идеални и перфектни хора няма.

Има обаче такива, които на базата на много натрупан опит са разбрали, че да се фокусират само върху недостатъците си и да изпитват много вина за това, че са такива, а не еди какви си, са отработили вината така, че да могат да се чувстват виновни само за малко, да й отделят малко време, преди да се сетят, че в нещо друго са не само различни, но и по-добри от повечето им съседи и приятели.

Защото няма един единствен идеал, така както няма и еднаква вина.

Тя е различна за различните хора, ситуации и случки, които негово величество животът предлага.