Размисли за синхроничността

Знаеш ли читателю какво означава нещата в живота ти да стават със завидна лекота ?
Усешал ли си се някога така, сякаш още не си намислил желанието си и то на мига става безспорен факт?
А знаеш ли, че ако наистина си в добро настроение и в кондиция нещата стават мигновено без да си си мръднал и малкия пръст, за това.
Тук не споря с баба си, която твърди, че ако е „моето ще стане с едно щракване на пръсти”, защото това с пръстите така и не го усвоих.
Обаче знам, че винаги, когато изсилвам нещата да стават по моя си начин, /а вярвай ми читателю, начинът на овена е доста различен от нормалния както по време, така и по големите очаквания и бурните аплодисменти или тъга, защото овните, ако не знаеш, са много наперени и вървят напред като хич и не ги инетересува дали има да се борят със стена, а не с врата/, нещата не се получават.
Та, думата ми беше как нещата в живота се случват дори и без твоята намеса или тази на близки и роднини.
Късмет ли ще го наречеш или просто шестица от тотото, не знам, обаче фактът си е факт, защото има неща, които стават буквално за секунда, а има и такива дето ги мъчиш и пънеш, ама те не щат да се случат.
Това понякога така те изморява, че вече не си наясно защо точно искаш това, или пък само като си спомниш какво ти е коствало нещото да стане, просто ти се отщява да мислиш дори и на принципа „това – да, това – не ”.
Има моменти, когато интуиция ли ще го наречеш или просто късмет, но нещата се случват.
При това като станат не се замисляш дали е било твоето или дали си доволен от крайния резултат.
Спомням си майка ми много, ама наистина много, искаше да я повишат във фирмата, в която работи.
Тя чака това повишение цели 10 години и то само, за да разбере накрая, че то никак, ама наистина никак не я кефи.
Тя така и не обърна внимание на баба ми – нейната майка, която й каза още преди време, че това не е нейното, че нито парите, нито позицията ще й донесат удовлетворение.
Е, може би мъъъничко, само за ината й отговарящ на зодия лъв, но с инат май не се стига много далеч.
Или поне при мен беше така, защото колкото и баба ми и майка ми да ми повтаряха да науча чудната дума „синхроничност” и да „я повикам в живота си”, аз така и не разбрах.
Те и двете ми повтаряха от известно време в един глас колко важна била „синхроничността”, за да се чувстваш щастлив или както по-често обича да казва баба ми „да си на точното място в точен момент”.
Аз така и не бях все на мястото, искам да кажа, че нещо с късмета яко ми куцаше.
Ако не съм си написал домашното, а /пред училищните власти/ излизах с номера, че съм си забравил домашното, винаги ме хващаха.
На челото ли ми пишеше, или просто учителите бяха обиграни и разбираха кога послъгвам и кога – не , но така или иначе винаги ме хващаха и даже обяснението, че съм забравил и бележника не вършеше работа, защото звъняха на майка ми.
Откъде беше изтекла информация и как така бяха стигнали до мобилния й телефон за всичките ми приятели, както и за мен дълго време си остана загадка, но, че го имаха и й звъняха беше от ясно по ясно от проблемите, които ми създаваха на мен и безкрайните обяснения в къщи.
Ето защо реших да се поинтересувам относно това нещо синхроничността и нейната роля в живота, защото все мен ме хващаха без бележник, а Ицо – нито веднъж.
Реших, за по-лесно, да използвам самата дума и да си я повтарям през деня, особено, когато се чувствах притеснен, че пак може да се наложи да давам обяснения за някое изпуснато домашно или забравен бележник, например.
Аз съм си по принцип доста разсеян и е нещо съвсем обичайно за мен да си забравям шапката или ръкавиците под чина през зимата.
Ето защо ми се стори много трудно да запомня цялото изречение на баба ми за синхроничността, понеже имаше много „тук и сега”.
Докато съгласете се, че „синхроничност” е къде къде по-кратко, обаче, за да съм по-сигурен в началото си пишех самата дума на ръката с химикалка, докато я запаметя.
Не знам дали, защото вярвам на баба си или пък наистина и семейството ми ми помогна със синхроничността, въпреки, че само майка ми и баба ми бяха нейни представителки, обаче това упражнение с нейното повтаряне сработи и то повече от добре.
Дали ми е повлияло на разсеяността?
Да бе, как ли пък не!
Аз да не съм си повтарял, че не искам да съм разсеян.
Аз просто дадох едно рамо, така да се каже, на синхроничността.
Какво по-добро от това всичко в живота ти да е наред.
Да знаеш кога ще те изпитат и да учиш ден или два преди това по дадения предмет.
Да се „синхронизиращ” с някой, който да ти напомни за бележника.
Да разбереш от опита на родната си майка, че желаното нещо, за което се бориш не винаги е твоето.
И за финал, да си на точното място в точния час.
Най-накрая го разбрах това нещо с точния час и мястото, обаче сега пък вече знам как да използвам това си знание, защото баба ми беше права, че когато нещо е „твоето”, а аз мисля, че вече моята синхроничност, по която работя повече от година е факт, то просто се случва в живота ти „с едно щракване на пръсти”. Сега ми остана само това да се науча да щракам с пръсти, но за това някой друг път.
На теб читателю, освен, че ти благодаря за отделеното време искам да ти споделя какво всъщност представлява синхроничността, така както ми го обясниха на мен моите родители.
Аз, обаче като представител на великата зодия овен си го „чекнах” и в интернет и прегледах различните определения за тази дума, за да видя кое от тях съвпада най-много с това на родителите ми.
Именно него ще напиша тук.

Синхоринчност са събитията, които съвпадат във времето и пространството, а могат да се разглеждат като свързани психолигически.