Знаете ли какво е това – вътрешен диалог? По-скоро замисляли ли сте се каква роля играе той в живота? Може ли той да ни помогне да се чувстваме по-щастливи и ведри?

Вътрешният диалог е начинът, по който общуваме сами със себе си. Това, което мислим за себе си и за околните, дори и да не е изказано на глас, представлява тази вътрешна комуникация. Дали е вредна тя или полезна? Не говори ли тя за здравословен проблем? Не следва ли да се потърси лекарска намеса?

Това са само част от въпросите, които си задаваме, защото няма еднозначен отговор, нито категорично „да” или „не” по въпроса. Затова можем да обърнем внимание на мислите, които непрекъснато се появяват в главата ни, какви са те и дали имат положително или отрицателно влияние върху нас.

Вътрешният диалог е разговор с интересен събеседник, защото това е комуникацията със самия теб. Дали се чувстваш кофти, дали животът ти се вижда черен, мислиш ли си неща от типа на „Как можа пък сега това да стане така, а не както го бях предвидил?” Чувстваш се некомфортно и се заисляш за всички неприятни неща, които са ти се случили напоследък. Не е ли така?

А сега си представи, че нещата просто да стават по начина, по който искаш те да се случват. Веднага има видима и осезаема разлика в тонуса и в настроението ти, нали? Мислите, както емоциите и чувствата могат да променят настроението и отношението ни към света като с магическа пръчица. Така, както вълшебницата от приказките махва със своята пръчица, за да направи чудото, така и нашият вътрешен диалог може да ни е от полза, когато се чувстваме не на място в света.

Затова ти предлагам да внимаваш повече какви мисли ти идват в ума, а най-вече какво мислиш за себе си, защото мислите не само създават твоя вътрешен диалог, но и влияят на самочувствето ти и на отношението ти към света. Ако случайно изпитваш съмнение или пък си от хората, които се опитват да контролират мисленето си, ти предлагам да направиш следното упражение следващия път, когато не си наясно със себе си и със света, когато се чувстваш в неизгодна позиция и не разбираш как си се докарал така.

Опитай се вместо да се чувстваш безпомощен да си зададеш мислено въпроса „Какво да направя, за да се чувствам по-добре сега?” Спомни си мислено какво си казал/помислил/ за себе си преди 10 минути. Каза ли /помисли ли/ нещо по отношение на външния си вид, способностите си, интелекта си и на-вече за качествата си? Или вече забрави? Не можеш да си спомниш или не искаш, може би?

Добре е обаче да се опиташ да си спомниш поне едно единствено нещо, което си казал /помислил/ за себе си, защото това ще промени настроението ти. Когато се сетиш какво си „направил” за себе си, това със сигурност ще ти помогне следващия път, когато не се чувстваш в кондиция да се замислиш какъв вътрешен диалог да водиш със себе си, защото мислите /дори неизказани на глас/ имат своето отражение върху самочувствието ти, а това има значение за целия ти живот.

Не забравяй че приказката „Каквото повикало – такова се обадило!” е напълно вярна и в днешния живот, защото мислите, които обменяме дори и насаме със себе си имат значение за оценката, която неволно си правим сами на себе си и на света.