Чуваш ли как детето в теб  понякога плаче, Приятелю?

Знаеш ли как отчаяно иска твоето внимание и да си поиграете заедно както в доброто старо време, когато ти беше все още дете?

Това дете, вътрешното ни дете, стои вътре във всеки от нас и иска да му обърнем внимание, да се сетим поне за миг, в забързаното ни ежедневие, че то съществува и иска отново, по детски,  да преоткрива света и да достига нови хоризонти.

Навярно отдавна си забравил за него, така както, може и да си забравил детските си мечти и желанията, които си имал.

Това дете си ти, Приятелю, това дете е онази искрица, която те кара все още да търсиш и да изследваш нещата в дълбочина от позицията на възрастния човек, без да си даваш сметка, че самата магия на чудото е именно в процеса на мечтаенето, на желаенето, на творческата работилница на ума, а не в придобиването и стигането до крайната цел.

Нали вече знаеш, че сигурността и здравото мислене не са щипката сол, която улеснява нещата?

Нали вече знаеш колко пъти в живота си си достигал до заветната цел, желание или мечта, а тя дори не е била твоята?

Един приятел беше казал, че ако не е реализирана, мечтата или желанието си остава просто блян.

Няма лошо – и блянът е форма на искане на нещо.

И блянът  се подхранва от нашите емоции – било то насън или наяве.

Виж това с детето е друго нещо!

Детето има само една единствена цел, която то гони до дупка. То иска да играе, иска да е палаво и да радва околните.

Случайно да си правил така и ти в детството?

Спомни си как правеше всичко възможно, за да бъдеш отново в играта.

Може би мислиш, че такова едно поведение би говорило зле за теб днес като възрастен.

Но едно е истинско. Животът е игра, животът е сцена, на която ние всички играем различни роли.

Ти си забравил за волния дух на детето в теб. Ти гледаш сериозно на света и на нещата, които животът ти поднася.

Ти правиш своето собствено пътешествие към определено място и цел.

А детето вътре в теб иска да му обърнеш внимание, да си поиграеш с него, да го приласкаеш и да му кажеш, че го обичаш, че то е част от теб, която все още вярва в магии, вещици и добри чудеса.

Ти си порасналия, ти по-знаеш. Та нали вече не вярваш в чудеса.

Лошото е обаче, ако не вярваш в нищо и в никого. Доверието е скъпа разменна монета днес.

Доверието се заслужава. То не се купува, нито има разменна монета за него.

Детето вътре в теб е къде къде по-доверчиво отколкото си ти.

То още вярва във феи и в приказки и дори не разбира, че те нямат място в твоя нов свят –този на възрастните и улегнали хора, които се хвалят как с много усилия, храброст и пот са постигнали поредното нещо.

Детето интуитивно разбира кое е добро и кое е лошо. А ти вярваш повече на ума и дори не си спомняш кога за последно си използвал интиуцията си.

Детото има вътрешен компас, който задава посоката и то я следва без да мисли и да премисля дали тя е правилната – просто е тази за момента, а после стрелката на компаса ще се залюлее в посока обратна на първата, за да види и друга част от света.

Детето често сменя посоката и иска да изследва нови неща. Ти от позицията на възрастен не обичаш изненадите и не излизаш често от рутината, защото си врял и кипял в нещата, не е ли така?

А детето в теб иска да му обърнеш внимание. То иска да го признаеш, че съществува и стои самотно вътре в теб. То все още не е загубило вярата си в това, че ще те накара да му поговориш или дори да си поиграеш с него, защото то е част от теб – да то е малка частица, то е твоето минало, а ние обикновено не питаем добри чувства към своето минало и искаме да променим толкова много неща.

Вместо да му отдадем дължимото, че то е вече опитност, която ни помага в решенията сега.

Детето в теб се чувства само и отблъснато. То не разбира защо нямаш време за него и си го забравил през годините, когато следваше собствения си план за живота. Защото част от живота ти е точно това дете, което иска да го забележиш и заобичаш отново, така както обичаше себе си като дете.

Поговори му, погрижи се за него, Приятелю, и виж как нови пътища и светове ще се отворят пред теб.

Виж как ще повярваш наново в чудесата, които идват сякаш от нищото правейки живота ти прекрасен и вълшебен, без много работа, поддръжка на трудни приятелства и най-важното с онази по детски наивна искрица, която сгрява всичко и всички, защото тя няма нашите догми и ограничения, които ни спъват в света.

Радост, Магия, Любов и Искрици Мечти и Желания, които са наивни по детски ще преобразят твоя свят и ще ти помогнат да вярваш все повече на детето в теб, което иска да не бъде забравено,  а да ти помага отново да  преоткриеш детското в себе си, за да твориш с него рамо до рамо живота си и да бъдеш щастлив.

Откога не си плакал, Приятелю? Знам мъжете не плачат, някои от жените – също. Защо тогава детето да не поплаче вместо теб?

То така или иначе си е твоето – може само да ти помогне да разбереш, че си изпуснал нещо за времето, когато заглушаваше гласчето му, но сега е време за промяна – дай  шанс на детето, за да дадеш нов старт и на себе си, ако разбира се, искаш нещата да се променят и да стават без да ги пънеш или натискаш.

Сприятели се с твоето вътрешно дете, избърши сълзите му, или ги остави да текат, защото когато си играеш с него, ти виждаш светът по друг начин и му вярваш, вместо да се бориш за своето място в него.

Място има за всички и всичко!

Пусни детето в теб навън и виж как това ще промени качеството на живота ти.

Спри своя вътрешен плач, защото детето в теб ще забрави за миг за какво и за кого е плакало и ще тръгне отново да играе със света, защото играта е неговият начин да покаже, че е здраво и е в добра кондиция, че може да иска още чудеса да дойдат при него.

Чудеса и магия, с привкус на сълзи – вълшебна отвара, която прави света ти по-светъл, по-чист и по-красив.