Понякога ми се струва, че на моменти лятната ваканция се превръща в задължение. Задължително отиваш на море, на почивка в чужбина или на планина, чувстваш се длъжен да си починеш по най-добрия начин. Макар и всяко такова преживяване да е съпътствано от приключения и забавления, не ти ли се е случвало да се замислиш…и да си кажеш „Да искам да направя точно това, колкото и глупаво да е”. Може би те връщам в детството ти, когато само луди идеи ти идваха наум и все казваше колко искаш да реализираш тези детски хрумвания. А сега, гледаш детството отвисоко, като „възрастен”, но детето в теб е пълно с енергия и куп луди идеи.

Е, какво още чакаш?

Ако все пак мислиш, че детето в теб е твърде мързеливо, за да ти подшушне някоя щуротия, ти се превърни отново в дете. Мисли като дете. Бъди около друго дете. Бъди дете.

И ще осъзнаеш, че си умираш да напълниш балони с вода и заедно с компанията да си направите малка борба.

Ще искаш да пускаш яйца в пощенските кутии.

Ще искаш да изрисуваш цялата улица с тебешири. И да се молиш да не завали скоро.

Ще искаш да си спретнеш една яка гоненица, която е сто пъти по-забавна от фитнес.

И любимата криеница, разбира се.

И всички други игри.

Ще искаш да забъркаш отвара от всички растения в градината и ракията на дядо ти,  за да залееш мравуняка в двора и да създадеш мравчен апокалипсис.

Ще искаш да направиш венец от цветя и да ги подариш на съседското момиче. Или да нарисуваш нещо специално за съседското момче.

Ще искаш да изнесеш дивана в задния двор и да гледаш караниците на съседите.

И да чакаш с нетърпение вашите да си дойдат.

Ще се нарисуваш до уши с водни бои.

И дори ще оставиш цветни отпечатъци из къщата.

Ще си умираш от желание да си разглобиш играчките, за да видиш как са сглобени.

Ще се пръскате с водни пистолети с компанията.

Ще се покатериш на покрива на някоя къща.

Ще загубиш някой бас и ще направиш поредната глупост.

И ще искаш завинаги да си останеш дете…

Гореизброените неща са един поглед в прозорчето на моето детство и дори само докато пишех ми се прииска отново да си облека роклята с цветята и да се сплета от двете страни, да въртя обръчи и да щипя бузите на другите деца.

Всъщност трябваше да изброявам скорошните летни приключения, включващи губене в непознат град в полунощ, возене с автобус до гробищата, качване на грешен влак, билярд с непознати, разливане на лимонада по улиците и съзерцаване на залезите…

Но ми се стори, че едно леко напомняне за тези така хубави отминаващи години, е доста по-освежаващо от истории за моите странни случки в света на големите.

Е, мисля в оставащото време от лятото да изпълня докрай списъка с щури детски хрумвания и да оставя отговорностите за по-късно. И се надявам, че ти и детето в теб също вече сте готови с някоя и друга лудория.