Често ли се сравняваш с другите, когато си изправен пред трудна ситуация?

Мислиш ли, че не си достатъчно добър, умен, красив, търпелив и т.н /ти довърши изречението по свой собствен начин и според конкретната нужда в даден момент/?

Смяташ ли, че животът ти е пълен с трудни хора и тежки ситуации или е дори несправедлив?

Ако поне на един от горните въпроси отговорът ти е „да”, тогава наистина животът ти не е съвсем розов.

Да не кажа – хич.

Защото мислите и чувствата, които изказваш и таиш вътре в себе си определят живота ти.

Срещите с трудните хора и критичните ситуации са част от житейския ни опит, но от теб зависи дали те ще бъдат преобладаващи или краткокрайни събития за теб.

Знаеш ли, всеки от нас има своите предизвикателства, които са част от играта на живота,.

Ако непрекъснато мислиш, че само на теб ти се случват тези лоши неща, ще привлечеш още повече неагативизъм, защото приказката „каквото повикало – такова се обадило” важи с пълна сила и тук.

Това, разбира се, не означава, че в живота няма трудности. Истината обаче е, че ако се фокусираш само върху лошите неща, със сигурност така ще се задълбочиш да търсиш само нередности, че няма да забележиш хубавата страна на нещата.

А те винаги имат две страни. Така както няма само черно или само бяло, а има тяхната смес – оттенък в различен нюанс на сивото, така няма само лошо или само добро.

Те „ходят” заедно съвсем сериозно по двойки. Когато е преобладаващо черното, сивото става много тъмно, дори понякога дразнещо.

Ако ли пък бялото е доминиращо, оттенъкът на сивто става по-светъл и по-малко впечатляващ.

Но тъмно или светло, сивото си остава сиво. То е събрало в себе си по малко от бялото и от черното, т.е. има някаква „междинна среда”.

А сивото не е толкова драматично както е бялото или пък черното.

То е събрало в себе си комбинацията на най-силното и на най-слабото, не е ли така?

Добре е животът да бъде приет винаги като един различен нюанс на сивия цвят. Сивото е една межиднна и не толкова силна „по чувства и мисъл”вибрация. То е добрата златна среда, то е вестителят, че нещо става извън руслото на живота, защото то е смес на основните два цвята, които определят силата на емоцията и мисълта.

То е междинното, то е преградата, в която се сблъсква мисъл с емоция. То е бариера, която е добре да не бъде прекрачвана, защото нито радостта нито еуфорията изразена чрез мислите и чувствата е добре да бъде така силно и драстично изживявана, дори и да се чувстваме ядосани или гневни не на шега.

Няма нужда така ентусиазирано да се „оплитаме” в мислите и чувствата си, защото това „въхновение и ентусиазъм” могат да ни изиграят лоша шега. Ако се задълбочим в негативността например, тя ще „извика” още повече лошотия и още повече ненужна драма в живота, с което ще трябва после да се справяме, защото когато се фокусираш само върху отрицателното в живота си, ти забравяш, че има и положителни страни, които не са никак малко. Дори обикновеното им съотношение е 50:50.

Ето защо е добре да свикнеш да работиш с палитрата на сивия цвят, защото така, ще изглеждаш в сиво, без да има нужда да се доказваш,освен ако ти сам не пожелаеш това. Няма да има голяма драма между мисъл и чувство, /дори, когато при определени условия тя е налице/, и ще можеш да се върнеш пак обратно към баланса на сивото, да се успокоиш и да не се вглеждаш прекалено в бялото или черното, защото те не винаги са еднакво достъпни в живота.

Той, животът ти, ще започне да тече в „коловоза” на средната вибрация на мисълта и чувството, защото сивото не е така доминиращо и разграничаващо се от околната обстановка за разлика от белия или черния цвят.

„Облечеш ли се в сиво”ще станеш по-ведър и добър към себе си, защото междинната сива вибрация предразполага повече към мисли за това, колко си щастив от живота и приемаш нещата, които ти се случват със „нужното темпо на сивия цвят”, който те кара да не се самосъжаляваш, но и не изисква да бъдеш на нивото на бялото например, което е събрало в себе си различни цветове.

Без негативизъм или силна еуфория, с помощта на сивия цвят, ти можеш да променяш нещата в живота си стъпка по стъпка, без да ти се налага да се втурваш с главата напред, всеки път, когато нещо не се получава, нещо се разминава и нещо не става така, както ти се иска на теб.

Опитай се да станеш повечко сив, за да може спокойно по-добре да си „премисляш” нещата, особено когато имаш повече идеализъм или пък таиш безкрайни очаквания /представени обикновено с помощта на белия цвят/. Изпробвай пак сивото ако нещо с негативизма напоследък ти куца.

Използвай нюанса на сивото, когато много си се вглъбил в играта на живота и не виждаш доброто в случките и събитията, които стават сега.

Винаги помни, че твоята гледна точка е като магнит за нещата в живота ти. Така че само от теб зависи с какви мисли и емоции ще го „намагнитиш”, за да привлече той още и още от същото.