Здравей читателю,

Надявам се, че ще ти е интересно да научиш тези две малки хитринки, които прочетох скоро в интернет. За тях казват, че били едно от нещата, които проповядва Далай Лама.

За тези от вас, които не са чували за Далай Лама, искам да кажа, че според Уикипедия това е „главен първосвещеник” в будизма.

Всеки знае, че будиските монаси и монасите въобще се занимават с молитви и песнопения, така че денят им преминава основно в това да почитат своята религия и да се молят за доброто на човечеството.

Би следвало тогава този лама да е велик човек, който се е посветил да служи на хората и със сигурност след като е първосвещеник вижда само доброто в тях.

Ето защо си позволих да споделя с вас, читателите на www.teenas.bg тези малки хитринки, които „взех назаем от мрежата”, но изпробвах доволно често и мога да потвърдя от личен опит, че те много ми помогнаха да запазя добро насторение в трудни и напрегнати житейски ситуации.

Не вярвам че този човек, от когото „заимствах” това упражнение е бил в толкова често кофти настроения през колкото аз минах през последните месец – два, че то не бе подготовка за изпитите, късане на нерви и пари, докато намеря подходящи учители, които да ме подготвят добре и с които да си паснем, за да може и аз да имам желание да уча, това което ми дават за домашно, а и те да са доволни от мен и най-важното   – да си говорим на разбираем език и да работим заедно, за по-добри оценки на изпитите.

Слава богу, че след третия учител по български и математика, попаднахме на подходящите хора, за което говори и резултата от изпита – приеха ме в английската гимназия за радост на майка ми, защото баща ми все още не е убеден, че не е трябвало да уча в строителния техникум, за да „изляза със занаят в ръка”.

Та цялата тази истерия около моето кандидатстване дойде в повече на всички около мен, да не говорим за това, че нямах време като хората да си ползвам нито фейсбук нито вайбър.

Но, това е вече минала история.

Та, стоя си аз нервен и ядосан над учебника по математика, нещо не ми влиза в главата, нито ми се учи, нито мога да си почина като хората, защото вътре в гърлото ми нещо се е свило и трудно преглъщам.

Абе все едно, че съм едно кълбо от нерви и тези нерви нямат разпускане, защото нямам време за мислене, та камо ли за тренировка по карате.

Та реших да поразпусна и да прегледам как стоят нещата онлайн в нета.

И ето ти попадам на извадки от мъдри мисли на различни умни главици по повод различни неща като започнеш от политиката та стигнеш и до Холивуд.

Попадам на името на една докторка, чиито материали и друг път съм чел, защото ми харесва, че говори еднакво добре както за хапчетата така и за билките, а сега установих, че говори и за будизма и за въпросния Далай Лама.

Първо не се сетих кой беше Далай Лама, ама после си спомних, че май имаше преди няколко години интеврю с него и гледах част от него онлайн, защото после с приятелите ми коментирахме тибетските гривни, направени с тези особени възли, които бяха модерни и повечето момичета в класа носеха в комбинация с различни камъни.

Та Далай Лама бил казал че проповядва учтивостта /или поне аз така си преведох частта от статията, но не забравяйте че тепърва ми предстои да уча в английска гимназия/, така че може и нещичко да не съм превел като хората, за което моля за извинение.

Ето защо си харесах две от нещата, които този велик будиски монах препоръчва да правиш в ежедневието си.

Първото е да се отнасяш към всеки така както би се отнесъл към малко дете. Веднага си спомних за по-малкия си брат, колко е безпомощен понякога и аз като батко как му помагам в трудни за него неща, като например да си завърже връзките на маратонките, за да не се спъва като тича. Сещам се как го убеждавам да не гледа, че моите връзки не са завързани, а само сложени вътре в маратонките. Нещо повече – когато той започва да се инати, че иска да е като мен и да ходи с връзки вътре в маратонките или на босо, аз веднага му показвам, че аз ще стана като него и търпеливо слагам чорапи и завързвам и моите и неговите връзки, с риск приятелите ми да ми се присмеят.

Т.е. колкото и да съм ядосан и да бързам винаги ще намеря време за братчето си и ще му обясня кротко, какво може и какво не бива да прави.

Представи си сега какво би станало, ако вместо да се ядосваш и нервиш на всеки в метрото, ти си представяш, че той е като едно малко дете, на което можеш да обясниш всичко. При това го правиш бавно и това успокоява и теб и кълбото с нерви започва бавно да се разплита.

Второто нещо, което ми хареса в материала онлайн беше, че когато си ядосан и не можеш /или не искаш/ да кажеш /или дори да си помислиш/ нещо добро за този, който те е изкарал от нерви, вместо да изръсиш първото нещо, което ти идва наум и да си развалите още повече отношенията и ти да се ядосаш повече, просто да замълчиш.

Просто „се научи да замълчиш”.

Тук ми идва на помощ и приказката на баба ми, че „по-умният винаги отстъпва”.

Не че се имам за велик, ама все пък влязох в английска гимназия и при това с хубав резултат.

Та ако тази поговорка ви е добре позната и ви помогне да се справите с яда и гнева, нищо не пречи да опитате.

И последен съвет от мен- ако ще се пробвате да правите тези две неща, се опитайте да ги правите поне за месец време, за да привикнете и с идеята да гледате на хората като на малки и неопитни деца и за да се научите да „премълчавате” преди да реагирате „първосигнално”, както аз често правех преди.

Ама нали съм зодия овен и често забравям, че блъскам по стена, а не по врата.

Опитайте и ще видите как настроението ви ще се подобри и ще се радвате на всеки ден от малко останалите дни до първия учебен звънец.

Нов клас, нови приятелства и ново училище. А дано тези две неща да ми помогнат и в изучаването на английския език.

Стискайте ми палци и ми пожелайте късмет в новото училище.