Здравей Читателю,

Знаеш ли, че във всеки от нас дреме едно непораснало дете. Ние често сме забравили за него, а и честно казано, всеки иска да е възрастен, сам да си взима решенията и т.н.

Но това дете стои вътре в теб и отчаяно иска да бъде забелязано. Иска ти да му обърнеш поне малко внимание, да си поиграете заедно, защото това дете си самият ти, такъв какъвто беше в детството си, насаме с твоите блянове и мечти.

Някой някога беше казал, че неосъществените мечти често се превръщат в блянове, остават си само мечти, които никога няма да влязат в живота ти.

Детето в теб се нуждае от твоето внимание. То иска да ти припомни, че е живо и не е забравило детството, колкото и много да е искало да бъде възрастен, който сам твори живота си.

Детето в мен, например, ми беше много сърдито, от това, че бях забравил за него, то искаше шоколад и игри, а не уроци по математика или английски.

Нещо повече –  то искаше да призная съществуването му и да започна отново да гледам на света и на живота с детско любопитство и възхита, че той, светът де, може да бъде толкова интересен и шарен.

Тази игра понякога е по-важна в живота, макар и не винаги да дава толкова добър резултат, както много мислене и премисляне на нещата.

Вярваш ли или пък не, но детското любопитство и наивитет са понякога по-важни от анализа на ума и търсенето на вода от девет реки, за да можеш да плаваш в десетата.

Детето иска само едно –  да бъде обичано, а основната му цел е да преоткрива отново света, но не през очите на възрастния, който си мисли, че няма право на втори опит и иска всичко да се реши веднага на мига.

Детето иска своето място в сърцето ти, за да може по-лесно да ти припомни какво правеше ти през детството.

Детето иска да ти припомни мечтите ти , няма значение дали са от деството или от по-късен етап. Ако ли пък си от тези, които са успели вече да ги осъществят, то ще ти помогне да си върнеш любовта и любопитството,  да имаш нови мечти и да следваш нови хоризонти.

Не, не става въпрос, само за многото учене, което имаш да правиш в момента, защото сме на прага на новата учебна година.

Става въпрос да възвърнеш детското в себе си, като под детско не разбирам да бъдеш зависим от решенията и желанията на големите, а да бъдеш непредубеден в преценките или пък твърде уверен, защото детето се доверява безрезервно на всичко и всеки, понеже децата винаги усещат, кой ги обича и кой – не.

Спомни са как като дете, ако те черпеха с нещо, което ти не харесваше, веднага го плюеше или поне си казваше, че не ти харесва, без да се съобразяваш дали си си вкъщи или на гости.

Сега пак така ли е след като попорасна във времето?

Сега ядеш ли нещата, които отхвъряше преди?

И аз не обичам броколи и моркови, но ги ям, когато съм на гости, а това в детството беше винаги повод за голям и хубав скандал.

Е, не че не искам детето в мен да продължи да отстоява позицията си по това, но и училищната школовка и заниманията по карате, ме накараха да ги проям.

Не, че детето в мен е щастливо от тези обстоятелства, но какъв по-хубав пример за това как някои неща се променят във времето.

Детето, обаче – не!

Просто си спомни какво обичаше ти преди и отдай дължимото на своето вътрешно дете, което те обича и иска да му отделиш място в сърцето си.

Детето в теб е, тази частица, която все още иска да играе и да се радва на всичко и всички.

Децата имат вътрешен компас, кое за тях е добро и кое – зло.

Те нямат нашите ограничения и граници. Ако детето не те харесва няма начин да не го разбереш. Независимо от това, което говорят околните. Детето няма да играе с някой, който не му харесва и точка.

Няма да се мъчи да е в добри отношения с всички и с всекиго, защото то има ясно вътрешно чувство и усет, че само по себе си то е  прекрасно, че всички му се възхищават, то не прави жертви, за да бъде номер едно харесано или видяно в училище.

Не, че някои не ставаме такива след време. Или както моята баба обича да казва “няма начин всички да те обичат или харесват, най-малкото защото ти не можеш да обичаш и харесваш всичко и всеки“.

Едно е повече от ясно –  децата винаги усещат кой е добър и кой – лош, кой лъже и кой се подмазва, няма значение дали реагират и изказват мнение, защото детето си вярва, че е негово право да бъде любопитно и да иска да играе и да преоткрива света.

Ето защо е добре да се побратимиш отново с детето в себе си, особено ако искаш да решаваш нещата с лекота, защото детето ти дава онова, което беше забравил за себе си, а именно –  че ти си едно пораснало дете, което може пак по детски, игриво да преоткрива света и да придобива нови приятелства. Не с цената на всичко, разбира се, но с помощта на онова дете, което стои и чака да му обърнеш внимание, защото ти и то сте едно. Ти – вече порасналият и то – беззащитното, което иска заедно и по нов начин да преоткриете света.

А начини колкото щеш, Читателю!

Попитай детето как да играеш отново по детски, а когато нещата искат по-сериозно мислене и обмисляне, питай сам себе си – попорасналия тинейджър, който все по-често се гневи на света.

И на хората в него, разбира се!

Помни и не забравяй, че ти и детето сте едно. Двете страни на монетата. Ези и тура, игра и повечко мислене.

Стани това дете отово и го прибери на топло в сърцето си, а когато искаш отново да бъдеш големият, се обърни към себе си – възрастният, с многото мислене, че и премисляне за това с “да”-то, или онова с  “не”-то.

Сега започни да броиш наум  “1,2,3”, затвори очи и кажи на детето вътре в теб, че е твой ред да играете на жмичка, кажи му да се скрие, че ще го търсиш,за да го намериш, кажи му, че ще си поиграете заедно и наново ще видите колко шарен и красив е светът. И какви изненади ви дебнат отвсякъде.

Започна ли броенето, за да може детето да се скрие, да очаква да го намериш, да има елемент на изненадата, защото нали в играта е именно тръпката…, защото в играта оново по детски наивно и чисто ще  откриеш нови неща, както за себе си – възрастния, така и за света!

Може много да разбереш от играта, Читателю!

Просто бъди готов за това и поиграй на воля с детето, за да можеш да си припомниш не само детството си, но и хилядите неща, които от много учене си забравил да правиш.

А те могат да бъдат много полезни, защото са обратната страна на възрастния, на този, на коготов света всичко и всички са му ясни!

Успех!