Случвало ли ти се е някога да слушаш родителите си да обмислят всичко с такива

подробности, че да се чудиш как могат да мислят за толкова много неща, когато ти едвам се справяш да си научиш урока, например, за времето през което те решават в детайли неща от рода дали да отидете на почивка в Гърция или да си купите нов телевизор с плосък екран от поредната промоция в някой голям магазин?

Не, не е нужно да ми отговаряш, че те са възрастните, че те носят отговорност за теб и няма значение дали си детето-тинейджър или вече си навършил заветната възраст от 21, която в световен мащаб те приема, че си вече възрастен и пълнолетен.

Това, последното важи с пълна сила за сестра ми, защото тя макар и да се приема официално от обществото за възрастна, нашите я третират почти по същия начин като мен, да не говорим, че понякога така й се карат, че даже и аз – ученикът я съжалявам и понякога се застъпвам за нея.

Добре, че баба ми е винаги на нейна страна и това донякъде й помага, но само донякъде.

„Всичко трябва да е добре обмислено предварително” – обича да казва майка ми, като при това го казва с такъв тон, че не оставя никакъв повод за съмнение в правотата на нейните думи.

Обаче, аз кротко си мълча, защото не мога да се съглася с нея, че, например, колкото и добре да съм си обмислил предварително отговора, защо нямам бележник /понеже не винаги номерът, че съм го забравил в къщи минава пред класната/, класната винаги ме хваща така натясно, че всичко „предварително” се разсейва около мен като мъгла, която е била около планински връх.

То и аз обикновено си стърча като връх с моят ръст сред останалите ми съученици, обаче това с „добре обмисленото” доста често ме сварва не съвсем подготвен, да не кажа пък хич.

Ето, и сега сестра ми не иска да дойде с нас на почивката, защото нейното „добре обмислено” се различава по всички детайли и подробности от това на нашите /разбирай майка ни/.

Още повече, че тя много „обмислено” се пъне на родителите ни и отказва да я убедят по някакъв, че е добре всички да отидем заедно на почивка.

Това, което не разбирам е, защо трябва винаги всичко да е „добре обмислено”, след като толкова често се говори, че успешните хора и лидерите променят всичко в крачка според това, каква е реалната ситуация за момента.

Обаче, моите родители са свикнали всичко да планират и да обмислят, така че на сестра ми май ще й се наложи да се съобрази с „добре обмислената” и подготвена почивка, вместо да отиде на планина и да ходи по баирите.

Че тя от малка си обича и морето и планината, обаче сега след като майка ми и баща ми се мъчат да я убедят калко по-полезно е морето на Гърция, тя естествено предпочита планината и се мъчи да си отстои позицията.

Не знам доколко ще успее в това си начинание, защото тя отдавна не се „вписва” в семейната почивка и нашите явно са решили, че е необхдимо за вземат мерки и тя да се присъедини към нас, независимо, че вече е голяма и пълнолетна и учи за доктор.

Тук вече се замислих относно „доброто обмисляне”, защото си спомних, че ако и аз я навия тя да дойде с нас на море има шанс, макар и малък, родителите ми да са заангажирани повече с нея в желанието си да „сплотят семейството”, /както ги чух да си говорят снощи/ и мен да ме оставят на спокойствие.

Така, че дали и аз да не се намеся и добре да обмисля какво да й кажа за ползите от ходенето в Гърция за докторската й професия.

Ама то нали всъщност Хипократ беше бащата на съвременната медицина, а и докторите полагат хипократова клетва, ако не се лъжа, та може би ще я убедя да дойде и тя с нас и да разгледа Гърция.

Не знам, обаче, как добре да обмисля и да накарам нашите да направим една туристическа обиколка, защото те се готвят само да ходят на плаж и да си почиват гледайки морето.

Друг е въпросът дали е добре да пътуваме по горещината с колата по пътищата, защото нещо климатикът не работи добре, но имам още време да обмисля добре как да постъпя и дали въобще да карам сестра си да дойде с нас.

Обаче от друга страна не е зле да се пробвам, защото така ще „потренирам” да обмисям някои неща, за да може да бъде по-подготвен за новата учебна година, че досега каквото и да правех не го правех с много мислене, а като чувам гласа на сестра ми от съседната стая май няма да има вече нужда да я убеждавам да дойде с нас.

Какво да се прави. Родителите ми умеят да обмислят нещага. И по-важното умеят и да убеждават.

А стигне ли се до „благото на семейството, сплотеността и споделената почивка” нещата отиват на зле.

А, май че сестра ми се съгласи!

Браво, едно на нула за тях.

А пък аз ще му мисля после по време на почивката как и аз да обмислям добре нещата.

Не, не е права Катето за успешните хора, които променят нещата в крачка.

Или може би те нямат такива родители.

А може пък и да имат и тъкмо затова да правят така нещата.

Не пречи да опитам, защото имам цяла почивка пред себе си, а и моят собствен опит ме е научил, че е добре да започна да обмислям или поне да се замислям малко за някои неща.

Като например отношението ми към новата класна…Или по-точното нейното отношение към мен.

Или най-точно казано ще ми се наложи да обмислям някои неща по-подробно като знам че хич не се харесваме с класната. И е така от години. И е взаимно.

Така,че не е зле да се поуча от родителите си относно „доброто обмисляне” на някои неща.