Казвали ли са ти някога, че прекалено се доверяваш на хората?

Чувал ли си приказката, че не всички ти мислят доброто и ако си много доверчив ще си изпатиш?

Не знам какъв е твоят случай, но аз обикновено винаги се доверявам, да не кажа предоверявам на хората, освен ако не усещам „вътрешно”, че някои индивиди в обществото около мен, ме отблъскват. Не знам дали на това усещане името му е „интуиция”, но рядко ми се случва да си променям мнението от първите ми впечатления за даден човек.

Не че нещата не търпят промяна – както в мен, така и за другия, но по-скоро първите ми впечатления от човека в болшинството от случаите са моята „отправна точка” в отношенията ми с него.

Познати и приятели, близки и роднини обикновено ме критикуват, че много се доверявам на хората и винаги търся положителното в тях, дори и да ме разочароват понякога с някоя своя постъпка.

И е така и не е, или казано по друг начин в един случай нещата се получават и това води до необикновени и прекрасни приятелства /обикновено с дълъг „срок на годност”/, друг път нещо „не сработва” и макар и да си мисля, че съм дал шанс на другия човек, не се случва да ми станат по-близки, а понякога дори мога и да съжалявам.

Лошо беше чувството на вина, което доскоро изпитвах, защото тази вина, меко казано, не ми беше за добро.

Нещо ми куцаше в оценката и самочувствието, защото се обвинявах, че аз съм виновен за това развитие на нещата.

Естествено, знам, че се доверявам на хората и винаги търся доброто в тях дори и да са ме наранили, което пък от друта страна не говори добре за чувството ми за съхранение, не е ли така?

Как мислите, хората дали са добри или зли?

Искат ли да те прецакат или са по-склонни да ти помогнат или казано с други думи какво е отношението към тях и чашата с вода наполовина празна ли е или не.

Съгласно този стар като света виц как се определяш – като песимист, който недоволства, че чашката му не е пълна и винаги мисли какво е пропуснал или по-скоро, защо са го пропуснали, или си оптимист и виждаш /и си благодарен/, че имаш толкова много количество вода, защото чашата ти е наполовина пълна?

Ето за това говоря, тук няма баланс на плюс и на минус, нищо че той дава заветната нула, която е едно ново начало и един нов старт.

Или си от тези, които гледат на живота като „революционери” и взимат всичко на „ура”, леко смръщили вежди и мислят ли мислят за политиката и как да оправят световните дела?

Ако си ,обаче, от моята „кръвна група”, така да се каже, ти по-скоро си склонен да виждаш само доброто в живота и само светлина по пътя си, дори и да не си наясно кой ти е точно пътят, който трябва да следваш.

Но си съпричастен „повечко”, отколкото е допустимо за някои от приятелите ти, към чуждата мъка и болка, дори и и ти самият да изпитваш такава, което пък не знам доколко и по-важно докога ще ти бъде от полза.

Хората казват, че когато се отбраняваш ти предизвикваш атаката, но я си помисли имаш ли нужда от тази атака или пък дали е добре така горещо и с отворени обятия да прегръщаш всичко и всички.

Ако не си полезен първо на себе си, как ще се грижиш и за останалите. Ако твоята чаша е празна как ще „долееш” чашата на другия, който си приел така безрезервно?

Една моя учителка се стремеше винаги да ни втълпи едва ли не, че каквото не ти достига това трябва да даряваш на другите.

На въпрос от класа „Ами ако нямам пари за закуска как да му дам на Иван?”, тя отговори, че когато дадеш и на теб ти се дава, като по този начин измести въпроса с вещината на един добре обучен преподавател.

Добре е да даваш, но когато имаш първо парите за себе си, независимо че това нещо някои ще нарекат егоизъм защото този егоизъм в малки дози ти е необходим, за да се чувстваш добре и да можеш след време да „дариш” на другия.

Нали приказката, доколкото си спомням беше „Каквото посееш, това ще пожънеш” ,така че и „революцията” и прекаленото доверие в живота мога да ти изиграят лоша шега.

Дано не съм прав, но си помисли следващия път, когато ти се наложи да избираш между тях двете, защото ти винаги имаш избор, нали?