Нека поговорим за думите, които изказваме и как те се отразяват на нашето самочувствие. Запитал ли си се някога, какви думички най-често използваш, как се чувстваш като ги изговаряш и какво искаш да изразиш чрез тях?

Думичките са нашият начин за комуникация. Чрез тях ние изразяваме своите мисли и чувства, емоции като негодувание, гняв, тъга, радост и желание да се чувстваш добре дори, когато си насаме със себе си. Да, правилно ме чу, защото дори и когато си сам ти непрекъснато водиш един вътрешен диалог със себе си.

Винаги, когато си мислиш неща от рода на „Ама че съм глупак, защо направих /или не направих/ това” в мозъчето ти остава да свети една лампичка, която свети в светлината на „глупака”, независимо, че ти не си глупак. Факт е, че никой от нас не е, но ние често сами се обиждаме, защото обичаме да си слагаме различен етикет като „глупак”, „некадърник”, „смотаняк”, „загубеняк”, за да стигнем до най-тежката квалификация „за нищо не ме бива”.

Ние мислим така и си слагаме сами етикетите, защото сме свикнали да бъдем на много високо ниво, да не кажа – перфектни, но няма реална възможност да си еднакво добър във всяко нещо, което ти се налага да правиш. Всеки има определени качества, с които се ражда и е добър само в една област. Така както математиката не е може би от любимите ти предмети, така не можеш да не признаеш, че си добър физик, защото ти си просто това, което си, и е добре да си наясно с тези неща. Затова е добре да се замислиш за това, как се отнасяш към себе си и какви думички използваш било то по свой адрес или по адрес на приятелите си.

Никой никога не се е почувствал добре или пък мотивиран да продължи напред ако постоянно му повтарят колко е тъп или задръстен. Не е приятно да мислиш /дори по-лошо- да чувстваш/ че не си достатъчно добър в една или друга насока. По-лесно е да си кажеш „Ще поработя още, за да се справя с математиката/физиката/химията …./допълни сам това, което ти е номер едно за момента/, независимо от това, че нещата за момента там не са розови”. Това малко „споразумение” върши чудеса. То ти помага да запазиш доброто отношение към самия теб. Кара те да се замислиш по въпроса какво да направиш, за да подобриш нещата и те учи да изказваш и показвеш уважение към себе си и към уроците, които животът ти предлага.

Уроците, които сега са свързани с училището, контролните, домашните, сроковете, отсъствията от час/или липсата на такива/. Не забравяй обаче, че има уроци, които са свързани с живота, с любовта и уважението към семейството, които ако не познаеш няма да се чувстваш добре дори и да си перфектен в много други неща. Някой някога беше ми казал, че най-трудна е връзката със самия себе си.

Нещата, които мислиш/разбирай-говориш/ за себе си на глас или наум стават реалност в живота, защото думите и изразите, които използваш, определят отношението, което другите имат към теб. Само си помисли за миг как би могъл да промениш едно единствено забатачено нещо, ако си зададеш по-горния въпрос още сега. Опитай и виж, защото това ще ти помогне сам да си помогнеш, да бъдеш сам себе си и да се представиш в по-нова и добра светлина пред света!