/Как понякога не виждаме по-далеч от носа си/

Здравей Читателю,

Искам да ти разкажа една история с новия ми умен мобилен телефон.

Ползвам го отскоро. Точно му изучих всички есктри и си свалих някои апликациийки и изведнъж той, телефонът де, изчезна.

Добре,че бях вкъщи, че иначе щеше да е голяма беда.

Представи си нов телефон, висока класа, лято е и съм във ваканция без него.

Ужас и то какъв! Направо катастрофа!

Най-малкият проблем са ми телефонните номера на приятелите.

Сто пъти си прегледах чантата. Няма нито телефон, нито калъф. Просто беда.

След 10 мин самообвинения, нерви и гняв, след мисли от рода на “какъв съм тъпак”, “защо не го оставих на бюрото, където обикновено играя на игрите”, “защо ми е тази чантичка, която нося на колана на кръста”, че и включително и ругатни по адрес на Али Баба – сайта, от който си поръчах въпросната чантичка, видях, че не мога да намеря телефона и нищо не ми остава освен да се успокоя.

Вече бая се бях ядосал и доста нерви бях изхабил, а от телефона нямаше и следа.

Така че реших да се опитам поне малко да се успокоя, най-малкото, за да измисля какво да кажа на нашите и как “по-така” да им поднеса тази неприятна новина с изчезналия от къщи телефон.

Как да се успокоя?

Започнах да дишам и да броя наум 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1.

Не се получи. Още бях гневен на себе си,затова започнах пак да броя наум този път със затворени очи.  Пак 10, 9…….1.

Нищо. Няма резултат. Просто си виждам телефона наум и не мога да се побера в кожата си от яд.

И то какъв.

Да ти кажа, Приятелю, чак на петия път се получи това с броенето и успях  да се успокоя.

Не че забравих за телефона. Просто не болеше толкова както преди.

След час реших да изляза и след кратка разходка да кажа на нашите за бедата, която ме сполетя, а именно загубата на подаръка от тях.

Взех въпросната чантичка от Али Баба и реших да видя дали ключовете ми са там. Отворих я и какво да видя – до ключодържателя стои новият ми умен телефон заедно с калъфката. Извадих го, отворих го, довърших играта и после излязох на разходка.

Сега имах друга тема за размисъл – да реша как да разкажа на нашите цялата тази история, която разказах на вас. Тя е подобна на една от историите на сестра ми, само че нейната беше свързана с някакви хапчета от спешния шкаф в лекарския кабинет, където е на стаж. Но ефектът е потресаващ, нали?

Хапчета или телефон, все ми е тая, но изводът е че това с дишането и успокояването работи и след време дава резултат.

Не че си бях отписал вече телефона.

По-скоро ме беше яд, че изчезна по такъв начин, а после се оказа, че е бил в чантата, а аз не го видях. А проверих поне 100 пъти!

От което си направих изводите, че когато си прекалено ядосан или забуксувал в нещо, не виждаш по-далеч от носа си.

То това и хората са го казали, ама аз нали съм зодия Овен, та често предпочитам сам да откривам топлата вода.

Ето как разбрах от личен опит, че от гняв и тъпчене на място няма ефект. Ефектът идва след като започнеш да вършиш друго нещо, различно, от търсеното, като първо се успокоиш.

А дали ще е с дишане или по друг начин няма значение.

Това е същото както при това да оставиш нещата да се случат след като доста си поработил върху тях, защото и многото мислене и многото учене могат да доведат до траен блокаж.

Но, както вече писах, Читателю, няма усилие, което да не даде резултат. Пък бил той и след време.

Важното е да пуснеш яда, гнева и очакването, за да получиш максимален ефект и резултат.

Което не означава да не гледаш къде си оставяш телефона, например.

Но дори и да го загубиш, както аз, по-добре е да се успокоиш, защото след това или ще го намериш, както беше в моя случай, или ще получиш адекватно и бързо решение на този проблем.

Какъвто и да е той.

Просто опитай и виж дали в трудна и забатачена ситуация това няма да ти даде максимално добър резултат.

Успех!