„Животът е като карането на колело. Трябва да се движиш напред, за да не загубиш равновесие.”
Алберт Айщайн

Един цитат достатъчен ли е, за да започнем философстването по тази тема?
Предполагам, че да.

Тази учебна година започна много духовито. Нали сме неразумни и объркани гимназисти, та учителите решиха да разнообразят – на входните вместо да пишем как сме изкрали ваканцията, ни накараха да развиваме теми за живота. По английски тълкувахме гореспоменатия цитат, а по испански се питахме дали животът не е една безкрайна игра.
Да кажем, че това, за което ще пиша сега, е смес от есетата ми на няколко езика и тук-там някое украшение на български.

Всички сте размишлявали за живота, нали?
Всеки от вас си представя живота по един или друг начин, всеки го живее както си иска или поне се опитва.
Аз не правя изключение. Е, може би малко. Не мога да претегля собствените си обърканост и неразумност, но на тази възраст си ги има в солидни количества. Докато се лутам из малките улички на съзнанието си, стигам до извода, че за да разбера как искам да живея, трябва да видя как живеят останалите. Заех се с трудна задача.
Все още нямам синтезиран и изпипан отговор, ако ме попитат как искам живея.
Ама как така „как искам да живея”?
Ами ето така – дали искам да уча, да пътувам, да работя, ей такива занимания.

Известните хора няма да умрат, преди да кажат какво е бил за тях животът. След като прочетох безброй цитати (хобито си е хоби) , вече съвсем се обърках. Дали животът ми е като карането на колело, като видеоигра, като сложен танц, като мач без рефер, като въртенето на Земята или като правенето на кекс – вече не знам.
Може би е от всичко по-малко.
Осъзнавате ли колко объркано е всичко това?
Животът бил ценен, а понякога безценен. Бил скъп дар или просто ей така подхвърлен кокал.
Всеки човек живее по различен начин. Прочетох мисли на какви ли не известни хора- учени, музиканти, артисти, президенти, писатели, модели, дори някакви случайни си там жители на Земята.
И какъв е изводът?
Ами животът си е просто живот. Всеки човек го гледа през собствената си призма, сам си го създава, такъв какъвто го харесва.
И всъщност къде е смисълът на заглавието на темата?
Животът е безкрайна игра. Само се чудя дали ние си играем с живота, или той с нас. Май понякога е трудно да определим кой е водачът в тази игра.
Ако приемем, че всеки човек се занимава с играта „живот”, значи не му е особено забавно. Може сега да ти се играе, но в един момент ще ти омръзне. Може да искаш да натиснеш „пауза” , но, опа!, няма такова нещо.
В играта „живот” няма „старт”, нито „стоп”, нито „пауза”. Няма и правила.

Изобщо що за игра е това?
По-скоро играем на „Направи си сам живот”.
Има известна истина в това. Като се замисля, всеки си избира как да прекара живота си, с кого и къде. Макар и да не знае какви изненади му е подготвил този тъй наречен „живот”.
А според вас що за игра е живота?
Вие ли си играете с живота или по-скоро той с вас?