Здравей отново Читателю,

Ако си от повечето хора, които не обичат да се променят, то това ми писание е точно за теб. Защото промяна винаги има, а собственият ми скромен опит е, че тя винаги е за добро.

Няма значение колко е голяма или продължителна, защото и поговорката твърди, че хубавите неща стават бавно.

Да, ама не винаги е така! Понякога нещата така се завъртат, че не можеш дори дъх да си поемеш, камо ли пък да си помислиш, че целият този вихър е за твое добро.

Нямам и намерение да те убеждавам в това, защото всеки е различен. Такъв е и пътят му. На един с по-плавни завои, на друг въобще без завои, а на трети –  като лабиринт.

При мен често идват лабиринтите, но колкото и време да се лутам от един кръг в друг, винаги накрая намирам изхода. Да не кажа, че понякога изходите са повече, но моето задълбочено търсене на “правилният” ми носи това протакане.

А и кой може да ми гарантира, че това е правилния път, изход или подход в дадената ситуация по отношение на промяната, която винаги пристига неканена и неочаквана пред вратата ти. Тя дори има навика да се вмъква без дори да натисне звънеца или да ти се обади долу по домофона, за да й отвориш вратата и да я поканиш мило в живота си.

Може би, защото тя знае, че няма да бъде поканена и затова така неочаквано те връхлита изведнъж.

Пак от личен опит мога да споделя, че няма начин промяната да не те навести. Колко често е съвсем друг въпрос.

Но тя идва ненадейно и си отива, когато ти вече си я приел, не казвам направил, но поне си наясно защо тя те е навестила.

Това е същото както с уроците, защото ако не научиш даден урок те късат на него и имаш поправка.

Така е и с промяната. Ако не я приемеш, когато почука на вратата ти, повярвай ми, тя ще намери начин да дойде при теб.

При това по пътища, които дори не си и представял, че съществуват.

Не ти казвам, че можеш да се отървеш от нея завинаги, защото тя има много лица и надали ще се усетиш, че всичките те водят до нещо ново, вълнуващо и естествено  – плашещо.

Плашещо и още как!

Но няма отърваване от нея, защото тя е като живота – предизвиква те да направиш крачка напред, а после, може да се върнеш назад.

Както в тангото и тук се иска да има двама – ти и животът, две като едно.

Няма ли промяна, няма и бъдеще, независимо, че ни учат да живеем “тук и сега”.

Промяната винаги идва за хубаво. Тя те кара да надскочиш себе си и да имаш нови мечти.

Ето защо е добре да не се пънеш и да не отбягваш нещата, които са нови и неизвестни, защото няма как да разбереш колко си добър в дадено нещо, ако не се пробваш преди това.

Така е и с промяната – лоша, добра, плавна, лека, тежка или много изискваща, защото всяко нещо идва с времето си, а ти почти никога не си готов за това. Пак личният ми опит, разбира се.

Ето защо те приканвам, Читателю, когато не искаш промени в живота си, да си помислиш поне за миг, че те идват тук за твое добро, защото животът ти не е само песен или приказка, а и нови хоризонти, които зоват да бъдат изследвани и изучени, като надскочиш своите граници и се справиш с предизвикателствата, които  идват по пътя ти, независимо от страха, който изпитваш.

Знай, че когато всичко се завърти и не знаеш посоката, следва промяна към нещо ново и по-добро.

Няма значение какво мислиш в момента. Просто последвай това, което ти идва отвътре.

Избери нещо от това-всичкото и го последвай. После виж какво ново ще влезе в живота ти.

Нови приятелства, нови хобита и интереси, а защо не и по-различен спорт от преди.

Има и друго –  ако не се пънеш много и приемеш по-лесно промяната, тя ще стане по-леко и плавно, повярвай ми.

Няма нужда да знаеш всички посоки или пък верните отговори, защото животът е и хубав и понякога не чак толкова, но е живот и ти го живееш, не е ли така.

А по-лесно е, ако е хубав и носи нови вълнуващи хора и ситуации, не мислиш ли?

Просто искам да кажа, че промяна винаги има, а от това как ти я приемаш е много важно за начина, по който тя ще се осъществи.