Защо да се притесняваш от това, че макар и да успя да се запишеш навреме в училището, което си избра и което беше твоето първо желание/ а и на родителите  ти разбира се/, още не можеш да се възстановиш от стреса с матурите за 7-ми клас. Стрес и то какъв, а?

То не бе учене по математика, то не бе разглеждане на задачите в онова жълтичкото ръководство с решените примери от предишни години, то не бе пътуване до другия край на града с метрото, защото изведнъж се оказа, че подготовката ти в групата не е достатъчна и е добре да се наблегне на индивидуалната работа. За българския пък да не говорим.

Да, добре, че те приеха във въпросното училище. То е твоето първо желание и ти си го постигна. Оправда времето за уроците и парите за тях и то с блестящ резултат. Тогава защо не му поотпуснеш края и да се позабавляваме заедно на остатъка от ваканцията, а?

Да знам че Дани все още е на поправителен и ходи всеки ден в училището, което ти вече напусна, но защо от това ти става горчиво в устата и сякаш  ти се завива свят?

Да, не само подготовката да прословутия 8 клас и стресът се намесват тук. От ясно по-ясно е, че не се чувстваш комфортно да оставиш старото училище и приятелите си, колкото и да не искаш да мислиш за това. Чувстваш се така сякаш нещо ти дере в гърлото, а и стомахът те присвива по същия начин като на последния изпит, нали?

Убягва ти нещо: хем се радваш, че показа добър резултат, хем не ти стиска да си признаеш, че малко завиждаш на тези, които още ходят на изпит в старото училище… Макар и да на звучи логично, макар че вчера на басейна забрави за тях и се поотпусна малко. Да, защо винаги свързваме промяната с нещо трудно. Може би, защото подочу, без да искаш разбира се, как баща ти каза на майка ти, че сигурно ще ти е трудно.

А и това метро. Беше забравил за него, нали? Едно е да пресечеш тичайки набързо през улицата до отсрещния тротоар и да влезеш в училищния двор. А някога това разстояние ти изглеждаше огромно. Стоеше на балкона и чакаше баба ти да се приготви и да те заведе, за да не пресичаш сам сред колите.

А сега – ново училище.Това за което се потруди здраво и което ти сам поиска. Защото ти си го искаше и родителите ти се съгласиха с теб, че след като това е твоето желание, те ще ти помогнат на учиш там, където ти искаш. От тях парите и школите по български и по математика, от тебе труда и времето. И по-малко спорт, по- малко трениране, повечко учене. Добре, ти го направи, справи се блестящо, но защо ли не можеш да се отпуснеш и да се радваш на свободното време във ваканцията….

Ще ми кажеш, че съм черноглед. Може и да си прав, обаче все пак се вслушваш в думите ми и продължаваш да четеш статията…

Да, аз минах по този път преди време и ще ти кажа направо без заобикалки, че колкото и да се правя на железен и на велик, все още понякога имам буца в гърлото, когато минавам през старото училище. Няма значение , че живея срещу него и гледам двора му от прозореца си. Нали вече не уча там…

Баба ми вече отдавна не живее с нашите. Отиде си в къщата, понякога идва на гости. Така че няма защо да си спомням за първите ми години в училище. Особено като съм решил да продължа и в университет да уча. Сиреч, като съм решил да правя  след време поредната промяна.

Съгласен си с мене, нали?

Тогава дай да измислим нещо и да направим нещата така, че да приемаме по-лесно промяната. Нека го направим още тук и сега, за да сме подготвени за бъдещето.

Какво да се прави- вески от нас преминава през промени. Баща ми, например, смени три работи вместо еднаа за последните три години,но той явно е печен и по-лесно му минава.

Затова го попитах какво да направя, за да свиквам и аз по-лесно с промяната. Той ми каза че, за мен ще е най-лесно ако приема, че промяната е “просто движение напред към това, което ти искаш и което те прави щастлив”.

Движение и щастие. Като се замисли човек не е лошо, нали?

Ето защо съм решил да се пробвам с този вид определение за промяна, който баща ми ми даде, не само защото ми предстои тренировка с нова група и в нова зала, но и защото си мисля, че и движението и щастието  са все хубави неща, а хубавите неща не могат да водят до лоши резултати.

Ако и ти мислиш като мен и си готов да се пробваш – добре. Това не значи да минаваш пред старото училище на другия тротоар,напротив, просто се отпусни, погледни го и му благодари. Но продължавай напред. Чакат ни още много промени.

Дали към готов за тренировките и новата зала?

Да си призная, не знам. Обаче ако не се получава, смятам след месец време към движението и щастието да прибавя и благодарност за прекараното време и ако се наложи да се върна в старата група и зала, а там пак ще има промяна, ще има движение, а също и щастие.

Така че се пробвай и ти да намериш в промяната твоето движение и твоето щастие, защото какво по-лесно от това да тренираш промяната през лятната ваканция, вместо да се питаш защо ли защо след като постигнах желаното, то някак си ми е тежко и пусто.

Опитай и виж дали това с движението и щастието като определение за промяната ще сработи при теб. Току виж, че си измислил нещо друго. Просто пробвай, а после напиши и сподели.