Здравейте, скъпи читатели.

Днес реших да ви подтикна да извадите един лист хартия и да напишете списък с нещата, които харесвате в нашата родина. Да, звучи малко като задача, която дават на децата от първи клас, но, повярвайте ми, ще е забавно.

Да си представим, че заедно потегляме към някоя далечна страна, където навярно малцина са чували за България и затова ние трябва да представим нашата мила родина по най-добрия начин.

Най-напред ще се похвалим с природата си, нали?

Да, България е разположена в умерения пояс и затова имаме четири сезона и не мога да разбера защо на нас това бързо ни омръзва. Когато паднаха 20 см сняг миналия месец чух безброй оплаквания, включително и „не може ли да е вечно лято…или поне да няма сняг”. А през лятото срещам все повече хора, които живеят в стая с климатик и казват, че за нищо не света няма да излязат на тази сауна.

И като заговорихме за оплаквания, ние като че ли сме доста оплакващ се народ, все мрънкаме за нещо, все някой друг ни е виновен. Но поне сме откровени. Не знам дали това е някакъв славянски ген, но според едно проучване западноевропейските държави са доста по-формални, дистанцирани. А ние сме гостоприемни като кучето на съседа и бихме приели (почти) всеки.

Колкото и да не ви се вярва, ние сме любезни. Вярно, има всякакви глупаци,но има и голям брой възпитани индивиди. Аз лично съм станала свидетел на доста случаи на любезност или дори просто помощ от непознат. Не се учудвам, когато виждам хората, чакащи на спирките да помагат на възрастни, слепи или инвалиди да се качат в трамвая например. Или да храниш котката на съседа и да му поливаш цветята, докато е на почивка. Нека приемем, че не сме чак такива злобари. Освен ако…не говорим за хумор.

Българският хумор е нещо емблематично. Сарказмът е едно пиперливо качество, което притежава почти всеки, обречен да се роди в България. А сатирата, о тази сатира. Нима ние не сме кралете на това изкуство? Сигурно младото поколение не знае много от известните ни български сатирици по простата причина, че повечето от тях вече не са сред живите, но се надявам поне възрастните да помнят.

Миналата година чествахме 100 години от създаването на българското кино. И какъв по-хубав повод да изгледаме някои невероятни български филми. Не можеш да се наречеш българин ако поне веднъж не си гледал филми като „Опасен чар”, „С деца на море” или „Оркестър без име”. А покрай филмите произлиза и музиката. Моята слабост.

Не мога да кажа нещо добро за новата българска музика, за жалост… а истината е, че съм под 20 и това не ми пречи на слушам песни, които са два пъти по-стари от мен. Да, старата българска музика е емоция, самите текстове, мелодиите, групите, плочите, забраните…Може би просто аз съм родена в грешната епоха, знам ли? Но все пак, пуснете си нещо на Щурците или ФСБ, няма да съжалявате.

Музиката е храна за душата, но в България има и много храна за стомаха.

Не можем да минем без киселото мляко (по което са луди японците), чубрицата, лютеницата, сиренето, туршията, баницата.. всички знаем този безкраен списък.

И да не забравяме, че има много известни личности като Марк Зукърбърг или Дилма Русеф, които се гордеят с българските си корени. Както и ние се гордеем с компютрите „Правец”, народните ни танци, кукерите, носиите, песента на Валя Балканска, която обикаля Космоса, хубавите ни жени и манджи…

На вас оставям да довършите започнатото и да се гордеете, че сте българи.