Знаеш ли, че повечето хора си спомнят по-често за трудните моменти или ситуации вместо да си спомнят радостните и щастливи мигове?

Да, ама нали всички умове на планетата говорят и пишат, че именно чрез трудностите ние се променяме и вървим напред.

Това наистина е безпорен факт, защото трудностите всички знаем, каляват характера.

Не ми ли вярвате, че всички сме по-скоро склонни да се „закачим” за лошите неща?

Я си помислете за миг за училище?

Кои от нас ще си спомнят първо за получената шестица по даден предмет вместо за неприятностите с някой съученик или учител?

Поне при повечето се получава така, че мислиш най-напред за най-лошото.

Или си представи, че родителите ти подаряват нов умен телефон. Естествено, казват ти да го пазиш, да не го изпускаш, защото няма да видиш друг.

След първоначалната радост от първите селфита и снимки, случайно да чуваш едно тъничко гласче да ти нашепва „дано не го изпусна, че екранът му не може така лесно да се сменя като на по-старите модели”.

Т.е и ти се „закачваш”, предварително при това, за нещо хипотетично, което по принцип е възможно да стане, но не е станало все още, нали?

Ето, затова ти говоря, че всеки предпочита да се „презастрахова” може би предварително за лошото, за да е по-подготвен и да не се разочарова, ако и когато това лошото стане.

Да, ама лошото не винаги се случва нали?

А има и нещо друго, което може би си забелязал, че почти винаги става и това е, че когато предварително си мислиш за някои лоши неща, те наистина се случват. Даже ми се е случвало да си кажа „Ако не си мислех тогава така, това нямаше да ми се случи!”

Може и да е така, може и да не е, но наистина има вероятност като си мислиш за лошото то да дойде и да те посети, все едно си го повикал по поръчка, така както куриерите идват да донесат поръчаните неща в дома ти.

Друг е въпросът, че несъзнателно си мислим за най-лошия вариант в дадена кофти за нас ситуация, обмисляме внимателно всичките „за” и „против”, както и възможните начини за бягство от нея, вместо да се надяваме, че нещата ще се развият по най-благоприятния за всички страни начин.

Ето защо е добре да се научим да се „позакачим” и за доброто. Доброто си е добро и може да ни донесе само хубави неща.

Така че, приятели мои, е добре да погледнем „повечко” към добрите и оптимистични неща, известни още като положително отношение към себе си на първо място, после към близките и родителите си и накрая към света.

Всичко, което ни наранява се съдържа там.

Когато си весел и щастлив си добър към себе си. Чувстваш се великолепно и това се отразява на близките ти.

Светът ти се вижда хубав и изпълнен само с положителни неща, защото твоето отношение към него го прави да изглежда така.

Така че, „закачи” повече от положителните неща в своята собствена „житейска кошница” и ги поднеси като подарък на себе си, защото това със сигурност ще ти помогне да виждаш повече „в плюс” отколкото „в минус” всеки и всичко в света.