Здравей читателю,

Да си се замислял, честичко напоследък, какво те прави щастлив?

Или си като мен – трябва нещо кофти да ти се стовари изведнъж и тогава да си дадеш сметка, че нещата не вървят така както на теб ти се иска и е необходимо да направиш лека корекцийка „в крачка“, така да се каже.

Едва тогава си даваш сметка колко добре си се чувствал, колко си бил щастлив от живота, който тече покрай теб.

А че животът си тече ли тече е повече от безспорен факт. Ти, обаче, можеш да му повлияеш поне дотолкова, че да реагираш навреме и то адекватно, ако разбира се искаш да бъдеш щастлив и да ти е комфортно във всеки един момент.

„Във всеки един момент? Абсурдно е и дори да не кажа малко идеалистично“, сякаш чувам гласа ти, читателю, защото къде ти такава идилия нещата да се случват така както ти си ги искаш и да не ти се налага да се пънеш да разрешаваш проблеми – не е ли така?

Дори и да не си чел някоя и друга лекция или книга как да бъдеш творец на живота си, а аз съм попрочел нещичко и по този въпрос и то от книгите на сестра ми, не е зле да знаеш как да реагираш в такъв момент, нали?

А то, хората писали книги, споделяли практики с ясното съзнание, че някой може да реши да се поучи от техния опит.

За себе си, сега аз мога да кажа, че се чувствам щастлив от това, че вече знам какво мога да направя, когато ми се наложи да се справям с подобна, не особено добра, ситуация или проблем, изскочил сякаш за миг от нищото, но накарал ме да изляза от кожата си и да си споделя на глас или наум нещо не дотам доброжелателно за някого, според това колко съм ядосан и доколко не виждам решението на проблема в този момент.

Както вече добре си се сетил, читателю, с псуване не се стига много далеч, независимо, че има определено облекчение за момент.

Това, което работи, обаче, и то аз съм установил, че работи най-вече при мен в подобна ситуация е, да започна да си драскам нещо на листче и след около 5 минути вече съм по-спокоен.

Не че ми е минало съвсем, но поне съм на една идея по-добре и тогава решението ще дойде в последвал момент, когато най-малко го очаквам.

Да, точно така, не си пълня главата с мисли относно как по-бързо за избягам от дадената ситуация, защото след като вече съм се успокоил с драскането, ситуацията вече не е толкова напечена, или поне аз вече не съм толкова изцяло вглъбен в нея.

А относно листчето с драсканиците и тук имам явно подобрение, защото вчера баща му на Иван, който е художник видял нарисувана птица там.

Ако обаче ме питаш, читателю, как така и от какъв зор моята драсканица се е оказала в тетрадката по математика на Иван, нямам представа, защото освен да съм бил толкова бесен, че да съм я пуснал в неговата раница вместо в моята и тя да е попаднала точно в тетрадка, която баща му да преглежда, не звучи особено добре.

Ама как така баща му ще преглежда тетрадката му по математика?

Ами като се има една малка подробност,че преди да започне да рисува картини е бил инженер е от ясно по-ясно, че за да може да ни помага със задачите, човекът трябва да е наясно с това какво сме решавали в час, не е ли така?

Явно, толкова съм бил ядосан на математичката, че не само съм се успокоявал драскайки на листче, че и птица съм нарисувал, за да се спася.

Да, ама само като си помисля, че до преди време само тихичко си псувах под носа и това ме успокояваше, може би не е зле да си измисля още една междинна стъпка преди да започна да рисувам.

Че той, баща му, иска да ме види, че съм имал талант. А ако това е така, пък псуването не помага, тогава, брато, яко съм го закъсал.

То и не виждам смисъл да драскам, защото не знам следващия път като се ядосам какво произведение ще сътворя, но едно е факт – ти пробвай, читателю, и виж дали ще се успокоиш като си драскаш ей така, само, за да провериш дали случайно нещо не ти хрумва като решение, за да се чувствш отново щастлив и в баланс със себе си и със света.

Така, че ти пожелавам успех с драскането, а ако измисля нещо ново, пробвам го дали работи и то сработи при мен, обещавам да пиша и да споделя.

Да ти кажа само, че за да видиш дали моето драскане е решение и за теб, те съветвам да го пробваш и да го правиш поне за месец време, за да видиш резултат.

Дори и да няма резултат, което не вярвам да е в твоя случай, най-малкото, защото надали ситуацията ти е по-кофти от моята, пак ще имаш поне две ползи от драсканиците.

Първата е, че ще се концентрираш по-лесно върху това да не си пак вътре в проблема а навън.

Втората е, че и ако вие си имате някой и друг родител – художник в класа и той вземе, че хареса творбата ти, кой знае, ти може да си следващия велик гений, не е ли така.

Просто опитай и виж, защото важното в случая е да не се изживявяш в ролята на горкият аз и лошата математичка, а да намериш нещо, върху което да се фокусираш докато дойде и решението и отново се върнеш в своята собствена зона на щастие и уют.

Тя, моята може да бъде различна от твоята, но ако и споменаването на майката и някои нейни роднини не те успокоява поне на първо време, не е зле да пробваш това, което ти споделих.

Не забравяй, читателю, че винаги можеш да споделиш своите собствени търсения, желания, тревоги и успехи на www.teenas.bg

Опитай се да намериш сам своя отговор на въпроса „Защо си щастлив“, понеже това би ти дало повече яснота за нещата, които те правят нещастен, които би искал на всяка цена да избегнеш, за да се чувстваш като господар на света.