Здравей отново Читателю,

Случвало ли ти се е да си затрупан с толкова много задачи, че да не знаеш откъде да започнеш. Нещо повече – задачките да са толкова спешни, че да не знаеш към коя най-напред да се насочиш, на коя повечко време да отделиш и коя да оставиш за накрая.

Ако си като повечето попорастнали деца, някои от които вече претендират за възрастни, то тогава не веднъж и не дваж това ти се е случвало, нали?

А, ако проблемът с многото задачи остава на дневен ред за по-дълго време, резултатът може да бъде стресиращ, най-меко казано.

Стресът е навсякъде около нас и не винаги можем да определим коя ситуация е по-стресираща от друга, да не говорим, че рядко можем веднага да разберем дали ако действаме в посока на стресиращото събитие ще получим желания резултат. А желания резултат е да бъдем спокойни и да можем да мислим трезво и обективно, което в ситуация на стрес е невъзможно.

Ето защо искам да ти споделя, че ако по-честичко си задаваш въпроса “Защо?“ в такива моменти е напълно възможно да се върнеш отново в положението на човек, който е наясно, че това което се случва в момента е нещо, което го има, реално е и е факт, но от теб единствено зависи колко голямо значение ще му придадеш, т.е. колко голяма сила то ще придобие в зависимост от реакцията ти.

В няколко предишни статии вече ти разказах, Читателю, за скрития храм на твоята собствена истина, който се намира в сърцето ти и как в критични моменти можеш да почерпиш сила и знание от своето сърце. Да, твоето собствено сърце винаги ще ти даде решение на всеки проблем, въпросът е да успееш да го чуеш, защото сърцето тихо нашепва и за да го чуеш е нужно да се поспреш и да се заслушаш, за да разбереш какво те съветва то. А дали ще го послушаш е съвсем различна работа.

Ето защо искам да ти споделя, че когато започнеш да си задаваш въпроса “Защо?“, може да се изненадаш от отговора. Или от отговорите.

Може дори да се окаже че въпросните много и тежки ситуации вече не са така критични, бързи или пък стресови. Те могат да се размият във времето и изведнъж да се окаже, че няма нужда от бързане или от вземане на решения за това или онова.

Въпросът “Защо?“  ти помага да навлезеш по-навътре в себе си и не само да слушаш отговора на сърцето или на интуицията си, то ти дава една по-широка сцена на действие, защото ти показва по неоспорим начин, че ти си задаваш въпроси, а не действаш веднага първосигнално – нещо, което е много голямо предизвикателство за представителя на небезизвестната зодия Овен, който първо се втурва и действа с рогата, а после сяда и мисли, ама от седене и мислене нали знаеш какво става накрая като в онази българска поговорка за патката…

“Защо?” ти дава една по-обширна възможност да се поспреш за малко и после да видиш доколко е спешна ситуацията и дали това, което се случва в момента наистина ти е нужно или просто провокира реакцията ти на действие – добра или лоша, бърза или пък бавна, със или без слушане на интуицията си или на сърцето си и т.н.

След въпроса “Защо?” може да се окаже, че тази ситуация е вече излишна, не е нужно да я мислим или пък да действаме, защото посредством този въпрос ние се свързваме със своя вътрешен храм, който е наясно какво и как търсим и ни дава отговорите. Дали ще ги приемем или не е друг въпрос, защото всеки реагира различно.

По-важното в случая дори не е и това да се научим да слушаме сърцето и интуицията си, защото задавайки този въпрос така или иначе ще разберем, че сме се заели с повече отколкото можем да носим, било то като емоция или като товар. Нещо повече – неминуемо ще разберем, че това вероятно са т.н. “по-хард” уроци, които винаги ни подготвят за нещо по-красиво и прекрасно, което идва на пътя ни.

Така че, винаги, когато може си задавайте въпроса “защо“ и се старайте да слушате отговорите.

Как откъде – от сърцето, от интуицията…. Защото отговорите, които идват от родителското тяло са най-лесно чуваемите, но не най-приемливите и обикновено идват преди дори да си си направил устата да попиташ “Защо?“.

Колкото до мен аз си обичам комбинацията от “три в едно”, което ще рече че като задавам въпроса си слушам по-често сърцето, после родителите и най-накрая проверявам с помощта на интуицията си дали съм на правилната пътека, защото сърцето ми най-добре знае отговора, зависим съм от родителите си, които правят всичко на мен да ми е добре, а пък интуицията ми подсказва как най-безпроблемно да изляза от забатачената ситуация.

Но това е при мен, а при теб може и въобще да не се наложи да използваш родители или интуиция, след като си чул отговора в сърцето си, защото сърцето помни и знае всички отговори на въпросите, които някъде някога си му задал. Как да чуеш отговора ли …..просто пак прочети Храмът на сърцето първа част и ще разбереш.