Бялото и черното, светлината и тъмнината вървят винаги „две в едно“.

Така както едното не може без другото, така и ние живеем в кръговрата на тяхната смяна.

То и животът е така устроен на приливи и отливи, на “тука има – тука нема“, защото ние живеем през деня, а си почиваме през нощта.

Познавам доста хора, в това число и мои близки приятели, които отричат, че има лоши хора и тъмни сили, които работят за злото на човечеството, но има и такива, които са си патили от някой не толкова благонадежден човек, които са страдали, когато някои от „добрите“ им приятели са ги предавали в един или друг критичен момент.

Други дори отиват още по-далеч в заслепението си, че всички хора са добри или, както обича да казва баба ми „са света вода ненапита“, от което страдат и разбират по ненужно труден начин, че грещат.

Тук искам да ви споделя един скорошен случай с бащата на един мой приятел и съученик, който така си изпати, че се наложи баба ми да му помага като го свърже с една жена-баячка и гадателка, или речено по друт начин – една ясновидка от Панчарево, която помага в случаи, когато има съмнение за черна енергия, или казано по друг начин – при направена черна магия.

То, ако четеш в народните приказки, хората при съмнение за направена черна смъртоносна магия, не само, че се страхуват от нея, ами и дори и не говорят за нея, та камо ли пък да пишат за нея, така както се пробвам аз да правя.

Обаче аз съм „по-така“ в това отношение, а пък и нали става въпрос за бащата на мой приятел, когото познавам лично и някак си се чувствам задължен да споделя какво му се случи.

Да не говорим, че въпросната гадателка, както обича тя да се нарича, (че врачка й звучало някак си грозно и остаряло), е стара познайница на баба ми, защото и двете са израстнали в родното Панчарево.

За тези от вас, които се чудят какво ли означава това, искам да поясня, че първо да си съученик с някой толкова известен, както се оказа впоследствие въпросната гадателка, е много важно в някои случаи, когато е небоходима бърза намеса, а и второ – на тези, които не знаят къде се намира Панчарево, искам да кажа, че това е едно прекрасно място близо до София, което има прекрасен плаж с минерален басейн и физиотерапия, която работи целогодишно.

Тези два фактора бяха особено важни, когато се оказа, че баба ми следва да се намеси в този случай.

Накратко случаят е такъв. Бащата на Младен се скарал с един колега в офиса, по повод неспазване на работното време и планове и бил посрещнат с думите „Бел ден да не видиш, дано“ от въпросния колега.

Да, ама това се оказало зла беда, защото баща му на Младен легна болен, влиза в няколко болници, но няма подобрение, няма една диагноза и „направо е пътник от този свят“, според баба ми.

Да, ама ние като културни и начетени хора, които са в крак с новостите в техонологиите, не вярваме в такива неща.

Я си представи например, читателю, че си псуваш ей така, просто, за да разпуснещ след тежък училищен час с извънредно контролно по нещо си, или пък се дразниш от поредната загуба на любимия футболен отбор и някой от учителите ти – „виновник“ за контролното, или пък някой играч от отбора, легне да мре в резултат на това.

Няма ли да си притесниш дали ти случайно не си допринесъл с твоите думички за това?

Или като нас – почитателите на науката и новостите ще речеш, че това не е възможно, защото проклятие и лоша енергия не съществуват.

Тя и майка му на Младен, понеже работи научна работа беше над тези неща, но поне се заслуша в думите на баба ми, когато се разбра за скандала в службата и въпросните думи.

Нещо повече, майка му като видя, че нищо не се промени след третата болница, реши да послуша баба ми, ей така от любопитство, не че повярва на приказките за черна енергия, магия, проклятия и все неща от този род.

Речено-сторено, и без да губим време баба ми се обади на въпросната жена, за да провери дали има някакво проклятие, отправено към баща му на Младен и въобще да се разбере каква е причината за неговата болест, която не може да се обясни от медицинска гледна точка.

Разбира се, преди това решение, всичките ми роднини, които са част от лекарското съсловие като леля ми, вуйчо ми и чичо ми преглеждаха въпросния болен и уреждаха не една и не две лекарски консултации, които завършваха без медицинска диагноза.

След като те не помогнаха, баба ми им каза да не й се месят в работата и въпреки протестите на леля ми – докторката, се обади на нейната приятелка – гадателка.

Жената веднага казала какво да се направи и потвърдила, че именно тези думи вследствие на скандала в офиса са причина за това състояние на бащата на Младен, защото тази отрицателна черна енергия го обвивала в нещо като мантия и не позволявала на лекарите и лекарствата да проникнат през нея.

Или както каза баба ми, която е видяла много неща, а и допускам, че не ни разказа подробно нещата, за да не плаши повече хората, които и без това се бяха видяли в чудо от цялата тази работа, „наистина беше орисан бел ден да не види“.

Аз бях много любопитен да разбера какви са тези лоши думи, носители на тази смъртоносна черна енергия, защото все си мислех, че зли феи и орисници има само в детските приказки, които баба ми ни четеше на мен и сестра ми, обаче се оказа, че не било така.

А и от това, които попрочетох по някои форуми онлайн с цел и аз да помогна с нещо, се оказа, че това с отправянето на проклятия е повече от печеливш бизнес, че има и разработени продукти както за направата, така и за развалянето на такива неща, като за мое учудване леенето на куршум е само част от лечението при такива случаи.

Понеже случаят с баща му на Младен явно бе тежък и спешен, баба ми направи нещата, които нейната приятелка й каза по телефона, защото жената не можела да дойде лично, че имала представете си по-тежък случай от нашия. При това баба ми звъня на въпросната гадателка три пъти и приказваще от крайната стая какво е направила, какво е казала на роднините на болния и следваше последвалите инструкции, които си записваше на листче.

Не знам точно какво й казваха да прави и какви са били точно инструкциите, защото й бяхме обещали да не й се месим, (точно както тя искаше, защото не била сигурна дали ще се справи), понеже тя късаше листче след листче и пускаше парченцата хартия в тоалетната.

Но след третия телефонен разговор и поредното листче в канализацията, баща му на Младен се оправи.

Тук вече аз не издържах и нали много се имам с баба си, директно й казах, че искам да знам каква е рецептата в случай като този.

Отговорът й ме изненада, но баба ми все пак реши да сподели поне едно от нещата, които са й казали да направи, за да може баща му на Младен да оздравее.

Тя каза, че нейната приятелка горещо се молела за болния човек, а на нея й казала да му покаже как да се измие на чешмата, какви думи да изрече, за да може злото да си отиде.

Ето и въпросното „хапче“ за тези неща, цитирам:

„Когато имаш съмнение, че някой те гледа с лоши намерения, дори и да няма скандал или изречени обидни думи, просто си измий лицето на течаща студена вода три пъти като загребваш водата с шепа и я пръскаш над косата си като казваш всичкото зло да отиде зад теб, за да може ти да си здрав и нищо да не те засегне“.

Така че, читателю, когато смяташ, че нещо не върви като хората си спомни за тази случка.

Разбери, че има и лощо, така както има и добро, че думите имат различна енергия, сила и мощ, които изговорени от хора, които, меко казано, не ти мислят, доброто, дори и да не вярваш, могат да ти навредят.

Да не мислиш, че баща му на Младен вярва на тези неща с черната енергия?

Аз, дори си мисля, че той дори не беше кръстен, но това не попречи на молитвите на чужда жена да му помогнат, така както и баба ми, която хич и не разбира от магии и гадания, имаше доброто желание да му помогне и следвайки чуждите инструкции успя.

Въпреки, че тя така и не ми каза всичко, ме безпокои това, че я чух като се изпусна пред сестра ми, че не тя, е свръшила работата и не гадателката, че тя просто е търсела помощ и изпълнявала неща, които нейната приятелка от детинство й е казала, че може да помогнат.

„И те наистина помогнаха и получих помощта, за която молех“.

А от кого и как е дошла тя, може и да разбера, ако подслушам някой и друг разговор между нея и сестра ми.

Но затова обещавам да пиша друг път, че като гледам как живо се интересува сестра ми от всички детайли относно оздравяването на бащата на Младен, направо ми става зле.