Здравей отново, Читателю,

Надявам се знаеш какво е това нещо любовта и как може да те споходи, ей така изведнъж, без подготовка или начален старт.

Всеки е изпитвал поне мъничко любов, поне една глътчица, така да се каже, не си ли съгласен с мен?

Тя, любовта понякога те връхлита изневиделица, а друг път кротичко се спотайва и изведнъж избухва, независимо че всеки я чака, всеки я търси и песни пее за нея.

Не си ли съгласен с мен, че тема номер едно в музикалните класации е не нещо друго, а любовта.

Любовта към любимата или любимия, любовта към семейството,  роднините и общността, любовта  към родната страна, любовта към животните и към живота – това са все различните страни на това силно чувство, наречено любов, което те кара да се страхуваш от незивестното и от обекта на тази любов…

Когато тя ни споходи, ние сме преизпълнени с радостни чувства и просто летим на крилета на любовта.

Естествено, че обичта е нещо по-различно, не по-силно или по-слабо като динамика, защото често обич и любов се сплитат в едно и вървят ръка за ръка в живота ни.

Обичта, разбира се, включва в себе си любовта, защото тя е по-обширна, по-безгранична…

Любовта пък обича цялото, тя го идеализира и му остава вярна, дори и то да не е толкова цяло, защото в повечето случаи тя гледа на живота през розови очила, защото вярва и иска, защото изисква и търси нещото, което да подобри или човека до теб или света…

Любовта иска промяна, почти винаги я търси и ако я намери – добре, очилата не са с толкова ярък оттенък, защото промяната не винаги означава да бъдем перфектни, но и да гледаме в обща посока, да крачим напред рамо до рамо и ръка за ръка.

Но сърцето винаги помни и знае, че имало ли е болка в предишните чувства, тя може пак да се върне тук и сега, ето защо то не винаги отваря своите порти за новата любов, за новото чувство на еуфория и на радост.

Обичта е различна, тя е просто едно понятие което означава че някой ти е по-симпатичен от друг, засега.

Тя не е изискваща или задължаваща, тя те оставя да дишаш и не иска генерална промяна на възгледите ти за теб самия или за света.

Тя не казва “Ще те обичам завинаги, ако направиш това и това”, тя е просто присъстваща и регулираща многото емоции и чудеса, които стават навсякъде по света.

Тя не е център на твоята малка индивидуална вселена, не стои, не подсмърча в ъгъла, че си забравил да вземеш билети за поредния рок фестивал, за любимия филм или за мача между Левки и ЦСКА.

Тя е подкрепа, разбиране за същността на нещата и каквото и кофти да ти се случва в дадения момент, обичта просто нашепва ”и това ще отмине, няма страшно аз съм тука до теб ”.

Обичта е като рамото на приятел, на когото можеш всичко да кажеш, а той просто да слуша, без да говори, без да дава съвети, без оценки, че този бил крив, а ти – прав, тя е просто до теб, няма значение от това кой ден сме и кой час.

Любовта е изискваща, тя поставя условия, тя има претенции и е яко намахана – гласът й се чува през девет села във десетото и не оставя и нотка съмнение, ако не си покрил норматива – тя винаги цели десятката – или всичко, или пък нищо – тя е тъга или еуфория, без средно положение.

Как го зная ли, ами от опит, както всеки един ще ви каже–бил той тинейджър или голям, че любовта влиза без предизвестие през вратата и започва да нарежда и да налага условия– все едно си на подиума или на сцената на поредния конкурс по красота.

Естествено, че това е нещо, през което всеки е минал и всеки знае с колко навици и неща се е разделил в името на своята голяма любов. Да не говорим, че няма значение дали са били вредни или не-чак толкова, защото всеки разбира и сам знае, че любовта именно затова е любов, за да е изскваща, плачеща, мрънкаща и носеща розови очила. Тя знае, че понякога след нея идва друга нова и по-голяма любов, така че как без да имаме този тренинг ще са справим с нея, ще се раздадем вътре във връзката Ти–Аз–Любовта.

Затова е добре да бъдем верни на себе си, да не искаме да променяме другия/другата, да не сме тиранични и зад дебели стъкла, пък били и те оцветени в розово – цветът на нашето щастие, защото без обич, без приятелско рамо и подкрепа трудно ще можем да откликнем на нейно величество любовта.

Да, сърцето ни ще се отвори, но то помни и чувства много по-силно и задълбочено отколкото ние мислим с ума.

Ето защо е добре да започнем да разбираме и да приемаме обичта, за да може след време да надградим до любовта.