Ако някой някога ми беше казал, че ще играя на тото, щях да се изсмея.

“Кой, аз ли?”, защото не съм привърженик нито на бързите скорости, нито на парите от държавната лотария или различните залагания по казина и бинго зали. Да не говорим пък за това, че като отида на дискотека обикновено винаги ми искат лична карта, защото изглеждам по-малък за годините си. Така че, ми е писнало да обяснявам на колко години съм, да не говорим пък за това, че ми е писнало всеки път да ме проверяват я полицаите по улицата, я охраната на дискотеката.

Затова се изненадах от желанието си да пусна фиш за тото.

Всъщност това не беше мое желание, а препоръка на една колежка на майка ми, която ме посъветва да пусна въпросния фиш.

Историята е следната. Вървя си аз забързан /и вече леко позакъснял/ за срещата с майка ми по повод подаръка за рождения ден на баба ми и точно когато преминавам покрай моето първо училище в квартала ме нацвъка пиле. Е, не беше много, ама достатъчно, за да ме ядоса. Добре, че имах мокри кърпички в джоба на якето, явно останали от пикника със сестра ми. Избърсах се с тях преди да вляза в сладкарницата, на другия ъгъл слещу училището, където ме познават добре, защото ако събера часовете, които съм прекарал тук с приятелите си от квартала, цифрата със сигурност ще е по-голяма отколкото влизането ми в часовете по физика, например. Аз така и так не “станах на ти” с физиката, обаче това е друга тема. Та влизам аз, измивам се на чешмата, даже използвах сешоара, че най-пострадала беше част от косата ми близо до челото, и вече порядъчно закъснял отивам да се срещна с майка ми във въпросния магазин за домакински уреди, внос от Германия, за да купим индукционен котлон на баба ми.

Това с индукционния котлон го измисли майка ми, за да може баба ми да ни готви по-бързо и икономично след като баща ми й даде тази идея, защото колежката му си беше купила котлон от същия магазин преди време и била много доволна, че готвенето ставало къде, къде по-бързо и вкусно.

Отивам аз с порядъчно закъснение в магазина и си отдъхвам с облекчение, защото майка ми не е сама, а с една нейна колежка, което означава, че няма да ми мрънка за

закъснението пред чуждия човек.

Избираме котлона да е точно такъв какъвто е на колежката на баща ми. Изведнъж майка ми се сеща да ме пита защо косата ми е в такъв вид и леко мокра.

Разказвам случката с пилето и колежката на майка ми ни в клин, ни в ръкав ми казва “Отиди и пусни тото, защото това е на пари”. За момент ми идеше да се изкискам, обаче това означава след това да си имам разправия с майка ми относно уважението, което съм длъжен да показвам към по-възрастните, затова кротко премигвам с очи и се правя че слушам сериозно. Обаче ме избива на смях, нищо че и майка ми се включва в разговора и ми припомня, че другата ми баба винаги повтаря, че това нацвъкване било символ на пари и понеже аз съм ученик и не печеля, може пък да се опитам наистина да пусна фиш.

Това доста ме учуди, защото не вярвам и на нея да не й се е случвало досега да я нацвъка пиле, а със сигурност знам, че и тя в живота си не е влизала в тото пункт.

Както и да е, поизпратих ги до близкото кафене и тръгнах към магазина за компютърни части, да си купя памет за компютъра. Баща ми ми обеща, че ще ми купи нов компютър, обаче засега и стария върши работа, затова баща ми иска да му разширим паметта, така че ми поръча да отида и да купя въпросната памет.

Вървя и тъкмо се чудя дали да не звъня на баща си, че може пък да е размислил за нов компютър, защото мъжът в магазина беше много готин и ни каза, че може да сменим стария си компютър с нов и да доплатим, когато видях една опашка от хора, които кротко си стояха на жегата навън, вместо да потърсят убежище в магазин с климатик наблизо. Да не говорим, че носех и яке, защото само като се сетя, че можех да нямам мокри кърпички на разположение, просто не ми се мисли как щях да се оправям след пораженията от пилето, така че хем им се чудех на тези хора, които стоят навън, хем ми е жега, обаче вървя с яке в ръка, че не знам дали няма да идем в парка довечера с приятелите ми и да постоим по до късно.

И за какво ли може тези хора да стоят на жегата навън?

Някои бяха по-възрастни, но имаше и млади. В следващия момент разбрах, че стоят пред тото пункт. Понеже и двете ми баби все ми повтарят, че в този живот няма случайни неща и разговорът с майка ми и нейната колежка ми беше още пресен, реших да се пробвам и да пусна фиш.

Кротко изчаках всички да минат, отидох на гишето и попитах могат ли да ме упътят как да пусна фиш. Ама без да ми се смеят, че аз не знам как се прави това и как да зачертая цифрите – с кръстче ли, с точка ли, да внимавам ли да не излизам извън очертанията на квадратчетата и всякакви още въпроси, каквито се сетих, все едно, че ще се явявам на изпит по математика както сестра ми, а не да си пробвам късмета, че нали нямало случайни неща.

Не си спомням дали не обясних на любезната служителка за пилето и разговора с майка ми, защото жената така присърце взе моят проблем, че само дето не попълни фиша вместо мен.

След като направих това се почувствах някакси по-добре, по-уверен, защото вече бях влизал в тото и знаех, че понеже “няма случайни неща”, току виж спечеля милиончето, за което играх.

Забравих да питам как да си проверя фиша, обаче се сетих, че като вляза в интернет и потърся, ще разбера.

Дори не се сетих да попитам кога да проверя.

Обаче се оказа че, Ицо, с който щяхме да ходим на кино знае и ми го провери.

Не печеля, което ме кара малко да се усъмня и в колежката на майка ми, която беше категорично за пускането на фиш, след като нацвъкването значило пари и на интернет, защото и според него нацвъкването е пари.

Та сега съм малко хем така, хем иначе, защото и колежката на майка ми и интернет са единодушни в това, че трябва да получа отнякъде пари.

А, всъщност се сетих, че това с парите ми е в кърпа вързано, защото скоро имам рожден ден и като знам и едната и другата ми баба какви суми ще ми дадат, май наистина и аз ще повярвам, че да те нацвъка пиле означава пари.

Пък и сега мога да попълвам фиш от тотото, нещо, което моите приятели не са правили /е, поне повечето от тях със сигурност не са/, защото като си спомня как псуваше Пацо, като джапна в локвата и си изцапа новите кецове, не мога да си представя, какво би направил, ако ли пък го беше нацвъкало пиле. При това той няма сестра, която да го води на пикник и да има забравени мокри кърпички в джоба.

Така че прави са хората да вярват, че нацвъкване от пиле е на пари, обаче се чудя ако не знаех това нещо с тотото и не бях видял тото пункт по пътя към киното, какво ли биха казали хората ако беше нацвъкване от котка например, защото макар, че котката не лети, тя все пак понякога обича да се разхожда по покрива?

Може ли това да значи още повече пари?

И въобще докъде стигат нещата с вярванията и поверията за символите, защото сега се сетих, че ми гори лявото ухо, а баба ми казва, че това не е на хубаво. Значело нещо от рода на това, че някой не говори добре за теб или по-общо казано не ти мисли доброто, а като се замисля и за черната котка на улицата, май и аз ще повярвам, че няма случайни неща, а?

Вие, читатели, как мислите, трябваше или не да се уча да подавам тото фиш или да подценя случайността?

Не забравяйте да споделите вашето мнение във форума на www.teenаs.bg

Или може би пък не врявате в “случайността”?

Това също може да споделите.