Представяте ли си да прекарате заедно 15 години бюро до бюро с един и същ човек?

Да работите в един екип е лесно, но ако споделяте една и съща ценностна система и възпитание от „първите седем години”, както обича да казва майка ми – нещата са направо перфектни, защото знаете, че може да разчитате на този човек и в добро и в зло не само да ви подкрепи, но и да бъде мотив да преборите поредната гадост и нарочно предизвикана трудност в сферата на така наречената ви работа.

Като се замисли човек, си късметлия и си извадил шестица от тотото с такъв човек, защото не е никак лесно да устояваш на трудностите. А те, както предполагаш читателю, могат да бъдат от гадни по- гадни, понеже в повечето случаи са понякога нарочно предизвикани от друг колега, с цел да ти размъти водата, така че той да извлече облага, като например началническо място, власт или малко по-голяма заплата. Може да ти се наложи доста често да се справяш с това да разясняваш на въпрсния кандидат-началник или вече реализиран началник какво е облеклото във фирмата, кое е допустмо да носиш на работа, а също така с простотията и неграмотността му.

Не, че ти си толкова велик, че си отличен в правописа и правоговора си, но поне се стараеш, проверяваш чинно как се пише въпросната дума, защото искаш да разбереш за поредната промяна в родната граматика и правопис, да не говорим за наложилите се думи – чуждици, които навлязоха надълбоко в ежедневието ни.

Повод да напиша тази статия е майка ми или по-точно работата на майка ми с нейната колежка, с която делят стая от много дълго време, защото те бяха в началото като двете страни на монетата – оглеждат се една друга, състезават се, като започнеш от бижутата и обувките и стигнеш до образованието и семейната среда.

Да, помня преди години, когато майка ми постъпи на тази работа, как добре я поср,ещнала колежката й, показала й какво да свърши, докато тя е в отпуска и въобще я въвела в работата, така да се каже.

И от дума на дума, после след отпуската, от обедната почивка до следобедното кафе, те не само, че намерили общ език, но и установили, как и бабите им, които са ги отгледали са си приличали много, защото въпросните баби били родени с една година разлика. Това още повече засилило приятелството им, защото и двете впоследствие започнали да заклеймяват неграмотността и ходенето по джапанки и къси панталони във фирмата.

Докато им дошъл нов началник на главата. При това този човек бил безкрайно далеч и от най-беглите представи и на двете за шеф.

Те до такава степен бяха стресирани от този нов и безкрайно напорист началник, който не само че дошъл от студентската банка, ами и от двете му различни лица.

Лица различни като слънцето и луната, като деня и нощта, защото някак си с думи като „заповядвам” и „нареждам”, доколкото знам от баща, си кариера се гради само във военната среда, ама и това е до време.

Двете дами, за които ви говоря са хора, които познавам добре, а едната – твърде добре, защото тя ми е майка, а като неин син мога да се закълна, че тя е перфекционист и по душа и по сърце, а и по ръце. Другата дама – колежката й също не отстъпва по това на майка ми, ето защо им дошло в повечко новия младеж и началник да им повтаря за щяло и нещяло думата „перфектно”.

Да не говорим, че някои от думите на този младеж имат някакво особено звучене, което вероятно се дължи на пребиваването му в различните градове в нашата страна, свързано с военната мисия на баща му.

Ето защо сега приятелството на майка ми и въпросната нейна колежка и приятелка непрекъснато попада под ударите на съдбата, защото още римляните са определяли простичко властта си с принципа „разделяй и владей”. Обаче владение на каквото се пъне майка ми след като въпросния младеж дори забранил на колежката й да си чества рождения ден, който при това бил кръгла годишнина и да събере отдела в обедната почивка, поради наличие на много работа

Да, обаче много работа не е много добър мотив, ако искаш да „пазиш поведение” както се казва на хората, с които работиш и които са в твоя екип.

Ама то в случая не знам дали и екип е точната дума, защото младежът е постъпил като „новобранец” според баща ми, защото „е взел много насериозно да управлява и да оправя света и хората които е заварил там идвайки като парашутист”. Не е отчел, че може да бъде началник само на един човек – себе си, защото си мисли, че „ще защитава лелите пред новия борд на директорите на фирмата”.

Да не говорим, за облекло, правопис и други, като тук не включвам липсата не само на опит, а и на подходящото за целта на отдела образование,. Не без значение е също така и невъзможността му да взема подходящи решения, да не говорим, че „ние” не винаги е равнозначно на „ти”.

Абе хората са си го казали отдвна, че не винаги едноокия в царството на кьоравите става цар. По-скоро в дадената ситуация „кой кого” се замества с „кой кога”, защото колкото и „перфекно да преценя и намаля” новият началник, идва време, когато на майка ми и на колежката й ще им писне да му оправят нещата. Това, че той е протеже на някой от директорите на новия борд, не само, че ще ги мотивира да си оправят „в екип нещата”. Но може и да не се стигне до това да се пооплачат тук там понеже началникът им така сериозно се е заел да твори бъдещето на отдела на всяко фирмено ниво, че има голяма вероятност на шефа на фирмата да му писне и да го уволни. Ако за момента „преценянето и намалянето” минават, аз като ученик, който е учил поне от три учебници за един срок, знам от личен опит, че стават промени не само в граматиката, но и в перфектността на обучението, така че може да има промяна и там.

Не, не вярвам майка ми и колежката й да се заразят от този младеж и да започнат да говорят и движат като него, не само предвид по не-младежката им визия, да не говорим пък за прекалено аналитичния им ум и учената семейна среда, която изобилства с роднини с по няколко езика и образования, за които думите „преценям” и намалям”, звучат безкрайно непознато. Да не говорим пък за разликата в рожденните дати и манталитета, който е толкова различен, както е било в 1900 г /както обича да сравнява баба ми/ между селото и града.

За тези, чиито баби са далеч от тези неща искам да поясня, че селото си е село с едни традиции и нрави, но като цяло противопоставяни по всякакъв начин на градската суетня, особено пък що се касае до това мъж без брада и мустаци да се опитва да командва света. Да бе, как ли пък не!

Иди че ги разбери това селяните. Не вярваш …ами прегледай Елин Пелин и Йордан Йовков, ама на книга, не си ги прехвърляй от интернет, за да видиш разликата не само в нравите, но и в правописа, както са казали хората, че властта променя ама не знам промяната да е за добро.

А иначе има промяна и майка ми е все още съпричастна към това, че колежката й още не е преодоляла проблема с кръглата годишнина и празненството. Или по-скоро – липсата на такова, защото я си представи че ставаш на 19 и ти забраняват да си поканиш приятелите от детинство или пък, че трябва да поканиш само възрастните си роднини на рождения си ден, а?

Някак си ти не се вписваш в този колектив, нали?

А темите ти за разговор с тях, са общоизвестни. Те включват успехът ти за годината, тоалета за бала на гаджето ти, дали си се подготвил добре за изпитите и какво окончателно си решил да следваш и все неща от този вид.

И най-важното трябва да внимаваш какви думи използваш, защото някои правила драстично се променят в нашия език с цел опростяването му, първо в разговорната а после и в писмената реч, като например икономията на няколко букви в правописа на „преценявам” и „намалявам”, защото така по-кратко и лесно се пише, нали?

Жалко за колежката на майка ми, защото вчера като я видях, беше все още съсипана от отказаното й тържество, обаче леко й светнаха очите като й казах, че и аз съм участвал в избора й на подарък.

А какъв беше той ще ви споделя друг път.

Подаръкът показваше не само подкрепа, а и истинска загриженост и любов към човек, с когото си работил бюро до бюро часове и години наред.