Наскоро братовчедка ми се похвали, че ходили с детето й на събор.

„На Роженския ли?” – попитах аз, но отговорът ме свари повече от неподготвен. Оказа се, че съборът бил повече като колоездачна обиколка около Кюстендил. При това детето било облечено в носия, което беше документирано на мобилния й телефон. Докато се чудех и маех, защо точно на колоездачната обиколка му викат събор, си спомних как някои от роднините ми ми разказваха за началото на Роженския събор и как парите и стоките са се разменяли по два различни наклонени улея, за да се избегнат всякакви грешки и за да не общуват помежду си хората от двете страни на границата, която някога е била там.

Всъщност се оказа, че след колоездачната обиколка наистина има събор. Разбрах още, че на този ежегоден събор идват и българи, които живеят в чужбина. Братовчедка ми сподели, че някои от тях не само, че участват в колоездачната обиколка, ами и си пазят носиите от бабите и дядовците, обличат ги и с удоволствие играят хора и ръченици.

Тази случка и снимката на детето с носията, за която аз и идея си нямах, че съществува, ме накара да се замисля над нещо, което наскоро чух от майка си и вуйчо си. Въпросното нещо се отнасяше до това, че един човек е издал книга за родословното дърво на рода на майка ми и беше „разбунил духовете”, както се изрази вуйчо ми, защото хем не познавал рода, хем не се знаело какви ги е написал и доколко достоверни са източниците му. Доколкото разбрах нито майка ми нито вуйчо ми имаха намерение да си купят книгата. Дори не ставаше въпрос за това да я прегледат.

Което, разбира се, предизвика моя интерес. Оставаше да разбера някои подробности като името на книгата и името на автора.

Но, това разбире се, не ме отчая, защото съществува интернет.

Спомних си преди години, когато другата ми братовчедка, пак по майчина линия, беше направила курбан и се събрахме в двора на къщата на леля ми – нейната майка. Тогава разбрах какво значи да си от голям род, да се поддържат роднински връзки и да се слушат историите на по-възрастните. Толкова ми беше интресно, че не усетих как минаха шест часа, въпреки, че бях малък. Ако беше сега ще към по-подготвен и ще си запиша някои неща или на диктофона на майка ми или на умния си телефон. Да не говоря, че такива снимки се каня да направя, че като ги постна в интернет и току виж съм станал блогър номер едно.

Има време и ще се подготвя добре за юбилея на баба ми, защото не е шега това да станеш на 80.

При това всичките ми съученици и приятели не могат да й дадат повече от 60 години, което си е живата истина, като се има предвид нейния характер и дух. Вчера комшийката пак ме подпитваше на колко години става баба ми, на което аз уклончиво отговорих „Ти колко й даваш?”, което доста я затрудни и съдейки по намръщената й физиономия сутринта, нищо чудно още да смята и пресмята годините на баба ми.

А че баба ми трудно се дава е повече от факт. Или както тя обича да казва „Имам още много работа да върша на тази земя”. При това тя гледа право към мен, което означава ясно, че имам още ядове да бера с нея ако не си подготвя добре домашните или пък не й разкажа някой урок, за да може тя да прецени как съм се справил, защото аз ще бъда в ново училище с нови приятели и учители.

Баба ми се е заканила да ме изпитва почти всеки ден, което не е особено благоприятна перспектива за човек като мен, който определено поставя спорта на първо място, а на едно от последните места е урокът по английски, да не говорим пък за задачите по математика.

Не, не ме разбирайте погрешно. Баба ми не е била учителка и меко казано има доста остър език, ето защо и на семейната сбирка преди години я караха да разказва някои неща от семейната история.

Дано е по-благосклонна към мен след като аз ще правя снимките на юбилея й, на който поканихме цялата рода, резервирахме подходящо за целта заведение и да не ме кара да й разказвам по всички предмети уроците ден за ден, защото отсега си знам, че няма да издържа.

Защото с нея шега не бива. Виж майка ми е по-така, в смисъл, че с нея мога да се разбера по темата спорт и тя напълно разбира желанието ми да карам колело, вместо да уча по английски например.

Да, ама именно затова, че е толкова по- мека от майка си не й дадоха семейната история и автобиографията на прадядо ми, защото баба ми е по-твърда и като характер и като отношение към хората, защото ако не хареса някой мой приятел той няма начин да не го разбере, защото тя ще му го покаже по всякакъв начин. При нея не върви много да си в добрата златна среда, а да си на върха на вълната или на „гребена на вълната”, както тя обича да казва.

Ето защо очаквам с нетърпение новата ни родова среща, защото от позицията на 80 годишна жена тя със сигурност ще сподели нови и вълнуващи факти от автобиографията на прадядо ми, която й връчиха да съхранява на предишната ни среща на рода.

Абе да ти кажа, читателю, и мен ме кефи като си помисля, че на баба ми се падна тази чест да съхранява паметта на рода, така че от моя страна съм се замислил да я изненадам с новонаписаната книга за рода. Остава да разбера името й и автора и да я потърся онлайн, обаче не съм споделил това с майка си, защото тя май не изпитва желание да я купи и прочете.

Обаче, както вече ви казах баба ми е по-така и смятам, че не само ще бъде доволна от подаръка ами и ще се изненада, че й подарявам книга, а не ваучер за промоция в Грабо.

Което ме подсеща, че за да е пълна изненадата за юбилея дали да не питам майка си дали имаме някакви останали от предците ни носии, защото не е добър вариант да търся такива неща в интернет. Виж с медните съдове няма да имам успех, защото си спомням, как се ядосваше баща ми, когато ни разбиха таваните за пореден път и откраднаха и последното менче, спомен от неговия дядо.

Имам обаче време да помисля и да видя дали пък да не подаря нещо друго на баба си, че току виж разбрала погрешно интереса ми към книгите и започне да ме кара да й чета на глас, вместо да й пускам записи на музика и клипове на таблета и умния си телефон, което ми дава повече време да карам колело и да ходя на тренировки по карате, да не говорим, че ми е къде, къде по-лесно.

Ама ще си помисля по въпроса, а може и да се опитам да поговоря с майка си, за да мога окончателно да реша какъв подарък да дам на баба си на родовата ни среща по повод нейния 80 годишен юбилей.