Замислял ли си се колко често страхът е първопричината за вземане на определено решение, за направата на първата крачка към нещо неизвестно и дори малко плашещо?

Защото ако всичко е ясно, е къде къде по-лесно да приемаш нещата от живота. Това, което трябва да свършиш ще става навреме и дори и да се забавиш малко, няма да се чувстваш неспокоен и неуверен, да не кажа уплашен, от поредната стъпка, която си предприел.

Наскоро ми разказаха следната история за една служебна вечеря на майката на мой приятел, на която управителката на фирмата искала всички да присъстват.

Разказа ми я всъщност майката на моя съученик или по-точно аз присъствах на разговора, когато тя разказваше на майка си колко била бясна на въпросната управителка, защото не само че си изпуснала часа по пилатес, ами и трябвало да плаща такси до някаква кръчма цитирам „в полите на Витоша”.

Аз обаче не можах да разбера защо майка му на Венци така се лютеше за тази вечеря след като са я поканили хората не да работи след работа извънредно, а на маса, за да вечеря с колегите си.

Да, това за пилатеса го разбирам, защото и аз ако не мога да отида на клуба по карате не само, че ще ми е крив света, ами и всички около мен ще разберат, че съм си пропуснал тренировката, защото тренировката е нещо, което много ти помага с ежедневните неща, понеже най-малкото те прави по-отговорен и организиран по отношение на времето.

Знам от личен опит, защото именно затова нашите ме записаха преди време на карате.

Та затова я разбирам леля Ани, майка му на Венци, че да си изпуснеш пилатеса е голям проблем.

Освен това майка му на Венци има много интересни неща за разказване и ни ги разказва, когато се засечем у тях. Тя разказва много увлекателно и умее да разказва приказки. Сестра ми е направо влюбена в нея и вечно иска да играе с мен и Венци, защото ако леля Ани е у дома стават различни интересни неща, разказват се приказки, на които и ние с Венци надаваме по едно ухо и мен ако питаш майка му да ти бъде учител е екстра, защото е много готина и разбрана. А откъде ги знае всичките тези неща…

Та затова бях малко изненадан като попаднах на разговора с майка й, когато тя се жалваше за въпросната служебна вечеря.

Доколкото разбрах, защото ние с Венци влязохме по-късно, тъй като той си беше забравил телефона и хванахме разговора от средата, леля Ани я заплашили, че ще я уволнят, ако не отиде във въпросната кръчма в полите на Витоша.

Чух я да казва на майка си, че управителката на фирмата й споменала, че „рейтингът й бил нисък”, при което ние всички се спогледахме, защото политикът във фамилията на Венци е дядо му по бащина линия, а неговият рейтиниг е повече от голям.

Ама да работиш като счетоводител във фирма и да ти кажат подобно нещо, според мен не говори добре.

Въобще не мога да ги разбера това възрастните.

Обаче вече ми беше интересно да слушам. Венци си взе телефона и двамата седнахме, за да послушаме разговора на баба му и майка му.

Майка му, която е свикнала да говори пред много хора, не само, когато разказва приказки или ни гледа на кафе, продължи да говори без да се притеснява, че и аз ще чуя подробностите от тази вечеря.

Оказа се много интересно. След като се примирала, че ще си отнесе екипа от пилатес у дома без да го използва и научила, че рейтингът й е под нулата, тя решила да бъде оптимист и да отиде на въпросния „купон” като си мислела, че заведението е наблизо до офиса.

Следвало ново разочарование като разбрала, че вечерята била в „полите на Витоша”, но колегата й по бюро, също с рейтинг под нулата защото охарактеризирал на кафе новата управителка на фирмата като „ограничена и тъпа”, което определение явно е било докладвано на въпросната дама, обещал да закара нея и още две колежки до кръчмата извън града. Не само, че ги закарал, ами ги и върнал, защото леля Ани питаше майка си какъв подарък да му купи, че им спестил бая пари за такси.

Както вече сигурно сте разбрали, приятели, леля Ани умееше и виждаше неща, които моите родители не виждат, а пък за майка й също знам, че някой ако нещо го заболи отива да я пита, защото тя лекува с билки и е известна в квартала.

Даже моята докторка ме пита преди време дали мога да й уредя среща с леля Ванче /баба му на Венци/, че нещо дъщеря й не била добре и знам, че леля Ванче се справи повече от блестящо, за което чух и подробности в поликлиниката.

Затова ми беше интресно да чуя какво е станало на тази задължителна вечеря, защото тези две жени не бяха като моите майка и баба по отношение на нещата, които виждаха и чуваха.

Като отишли на купона с колегата, който ги откарал веднага след работа се оказало, че те пристигнали първи, или както се смееше леля Ани – трябвало да им пишат големи червени точки и рейтингът им да бъде 100.

Дошли и останалите колеги и тъкмо когато шефът на фирмата решил да мине да поздрави хората се задала и разразила буря.

Тук вече се включи и бабата на Венци и разговорът се завъртя около това, че водата е стихия, която отмива всичко и най-вече „енергията на страха”, защото леля Ани потвръди на майка си, че е „усещала” тази енергия.

Масите и храната били заляти от бурята и хората влезли вътре в ресторанта, докато обслужващия персонал се чудел какво да направи.

После бурята утихнала, появил се вятър, масите били избърсани и хората отново се върнали на двора на ресторанта. „Настроението на колегите ми се подобри”, каза леля Ани, започнаха да се смеят и говорят повече и вече се усещаше как са по-спокойни.

Въпросната управителка била седнала с двама от подчинените си на една маса встрани и не казала едно „добре дошли” на хората, които заставила да отидат на купона.

Но след силният дъжд и вятър хората започнали да се радват на вечерята, а не да мислят за поредните уволнения във фирмата.

С Венци попитахме дали някой друг освен майка му е видял нещо по-различно от лошо време, проливен дъжд и вятър, да е „усетил” разлика в настроението на хората. Отговорът беше, че хората са станали по-радостни и разговорите са били много по-интересни отколкото преди дъжда.

Колкото до вятъра и водата надали някой друг е забелязал нещо „по-така”, защото, както вече ви казах, майка му на Венци и баба му са известни с това, че виждат някои неща, които на нас, обикновените хора ни убягват.

Да не говорим, че и двете много познават на кафе.

Ето защо реших да споделя с вас тази случка и как един страх, който е свързан с това да не те уволнят и да останеш без работа, ми помогна да разбера как и природата се грижи да ти е „комфортно” като отмие всичкия страх и негативни емоции, когато обаче ти си предприел стъпка напред макар и продиктувана единствено от страха да не станеш безработен.

Защото майка му на Венци можеше да се заинати и да не отиде на тази служебна вечеря, нали?

Тя обаче реши и отиде и не само, че се запозна и стана по-близка с колеги, които не познаваше преди, ами и разбра, че когато се довериш на това задължително „трябва”, нещата ще се подредят така, че всички да са добре.

И хората и природата и храната, че даже и транспорта са били на нейна страна.

Да не говорим за „повишения” рейтинг, но това е друга тема, която няма да разисквам сега, че дядо му на Венци – политикът още е бесен за това.

Просто се чудя на баба Ванче, че му е разказала случката, защото той не вижда нещата така светли и розови както те двете с леля Ани, ами се нерви, че „й ходела по акъла на онази никаквица и некадърница новата управителка”.

И нали си е политик при това от род известен и голям, не дава и дума да му речеш, което пък не е добре като се има предвид, че от всяка случка можеш да се поучиш.

Ние с Венци разбрахме, например, че когато нещо „трябва да стане” и ти предприемеш поне една крачка напред, нещата стават по-добре, вместо ако се инатиш и не искаш да пристъпиш, напред, защото инатът, както всички добре знаем, не води до добро.

Да, ама иди, че го обясни на дядото на Венци – политикът. Той не само, че няма да те разбере, ами така ще ти се накара, че да се чудиш откъде ти е дошло.

Страх, водна стихия, вятър, храна, да бе, ама не. Просто решили „да харчат народна пара”.