Често си мисля за истината и как тя ми помага да гледам някак си по-оптимистично на живота.

А че е добре да се гледа оптимистично на живота е безспорен факт, нали така?

Неотдавна, обаче, имах много интересен разговор с мой приятел, който категорично ми обясняваше своята гледна точка за нещо съвсем обикновено и се мъчеше да ме убеди, защо той вижда така нещата, колко е прав и най-вече, че истината била на негова страна.

Това последното, обаче, ме накара да се замисля защото надали ние като сме различни /ставаше дума за наша съученичка, така че, Кате моля те да ми простиш, но ти не четеш по такива места онлайн/ истината ни да е еднаква.

Още повече, че ставаше въпрос за „конфликт” между учител и ученик /въпросното Кате/, а това далеч не е шега работа.

Та се замислих за истината. Дали е една, а?

Ако подходя от това, че не съм пряко замесен в конфликта и че искам да имам въпросния приятел и „за добро и за зло”, следва да приема неговата гледна точка /нали тя била правилната/, защото ние живеем и учим в един колектив и екип, нали?

Обаче, какво става тогава с разликата между нас двамата?

Не искам да се конфронтирам с него и неговата истина, обаче моята истина е да не се намесвам във въпросната ситуация. При това решението, което ми идва отвътре е да не се замесвам принципно, защото си мисля, че тя засяга вече повече от двама души /въпросното Кате и учителката, която я хвана да преписва/, защото и родителите на Катето вече са замесени, а днес разбирам, че има и подписка в нейно име. На Катето, де.

Чувството за солидарност е добро, обаче моята истина в случая не е истината на Иван – моя приятел и съученик.

Да, но от друга страна, ако и аз си бях направил пищов и ме хванеха, щяха и моите родители да са замесени, така че може би една подписка щеше да ми се отрази добре.

Това, което не разбирам в случая е, че защо всички се убедени, че истината е една, а иначе парадират за различия?

Питах баща си, майка си, четох в интернет, обаче няма едно мнение по въпроса за истината.

Да ,хубаво нещо е това истината. Добре е да се придържаш към нея винаги, когато си в беда, но според моето скромно мнение тя не е еднаква за всички.

А, защо пък истината на баща ми, например, да е по-истина от моята или пък да е еднаква с тази на Иван, след като баща ми осъжда преписването по принцип „като загуба на време през което можеш да научиш въпросното нещо, вместо да правиш пищов”.

Въобще не посмях да му кажа за варианта със скъсаните листа от учебника, които видях.

И добре, че не му казах.

Затова ми е интересно да видя какво вие бихте могли да напишете по въпроса за истината, защото питах учителката си по английски вчера като ходих на урок, а тя отсече безмилостно „истината е една и човек винаги трябва, тя подчерта силно, трябва да я спазва”.

Замълчах си, защото не идваше да й кажа, че е „според зависи”и понякога според моето мнение различна за различните хора. Просто си помислих и се сетих как леля ми, която е лекарка, наскоро се притесняваше, че видяла една снимка на бял дроб на нейна пациентка и приятелка, че нещо не й харесало на снимката, че се притеснява и то именно от истината, която ще излезе наяве.

Затова драги читателю на www.teenas.bg ще съм ти благодарен ако сe регистрираш във форума ни и споделиш твоите мисли за истината, защото ти така и така вече си тук и отдели от времето си, за да прочетеш тази статия, за което горещо ти благодаря.