Всичко започна, когато си купих една синя лятна рокля. Историята на тази велика покупка не е чак толкова впечатляваща. Дори бих казала, че всичко беше просто едно спонтанно влизане в магазина, без намерение да си купувам нещо.

Самата история на роклята започна, когато заминах за един международен конгрес. Бях помъкнала няколко рокли за официалните събития и тази- синята – бе една от тях. Облякох я за първи път на закриването на конгреса, защото в този ден щяха да ме снимат с дипломата и за такива неща човек трябва да се издокара. А снимките се получиха направо суперски. Тази рокля обаче се оказа удобна, не от ония боцкащи материи, които нямаш търпение да свалиш, затова си позволих да я понося до края на деня. Бе последния ден от юни, когато трябваше да съм на училище и да завършвам, но вместо това се озовах на научен конгрес в Испания, който се превърна в едно незабравимо приключение. Ще се увлека, ако започна да разказвам за този ден, затова ще кажа само, че бе от онези дни, за които можеш да говориш…с дни. А синята рокля? Тя просто се превърна в спомен от този ден, в символ на невероятното преживяване, на новите спомени и приятелства.

И тук лампичката светна, че направо ме ослепи. Когато се прибрах вкъщи, извадих повечето си дрехи и започнах да гледам всяка дреха, докато пред очите ми изникне поне един спомен, свързан с нея. Чак се шашнах, когато си спомних толкова много неща.:

„бях облечена с тази блуза, когато бях на олимпиада по испански”;

„носех това на концерта на гимназията”;

 „на онова парти бях с тази риза”;

„ спомням си как намазах тази тениска с шоколад, като бяхме в парка”…

Синята ми рокля мина през пералнята и вече спокойно можеше да се нареди в дрешника на спомените. Толкова се вдъхнових от историята с едното й обличане, че реших да продължа да нижа още и още спомени по шевовете и. Облякох я, когато ходих на море, когато пихме мохито, когато се събрахме със стари приятели и днес продължавам да я обличам в спомени.

И не знам защо ми трябваха толкова думи и истории, за да събудя интереса ви, скъпи читатели, и да ви накарам да бързате да прочетете докрай този текст, за да отидете до гардероба си и да започнете да бърникате в купчината дрехи и спомени. Предупреждавам, че в началото нищо няма да излезе, трябва да се вгледате добре в една конкретна дреха. И не винаги изниква някой спомен, но това не трябва да ви безпокои. Ако досега не сте обръщали внимание на това какво обличате, то не значи, че сега трябва да започнете. Достатъчно е в края на някой велик и запомнящ се ден да си направите снимка или пък да се мернете в огледалото и да запомните тоалета. Може да звучи твърде момичешко или глуповато, но някой ден ще изровите старите си дрехи от прашясалите кашони на тавана и случайно ще се натъкнете на някоя вече изядена от молци дреха, която ще става само за парцал…но ако в нея са вплетени поне малко спомени, тя ще има стойност. Или най-малкото, ще има някоя забавна история, която да разказвате на наследниците си.