Нека поговорим за контрола и как той ни помага или вреди в определени житейски ситуации.

Никой не обича да го контролират, е поне повечето от нас не го искат.

Няма значение как ни контролират родителите, учителите, приятелите и роднините, контролът не винаги е пряк и тотален, той понякога е скрит и добре завоалиран, но си остава контрол.

Никой на обича да го контролират било то, когато е сам, било то пред другите.

Невинаги обаче можем да избегнем контрола. Например родителите ти и дума не искат да чуят да се върнеш късно от дискотека или пък да спиш в приятелката си.

Или те чакат отпред пред училището и ти трябва да си тръгнеш с тях точно, когато ти е най-интересно и има толкова нови неща за споделяне.

Или пък контролът на баба ти, която те отглежда и те води и взима още от детската градина и не върви да й кажеш, че вече не си малък, че можеш и сам, защото тя просто не те разбира.

Говорите сякаш на двае различни езика и няма вариант тя да отстъпи от това „по мое време…”

Или класната, която все иска да знае имаш ли проблем, защо закъсня или пък си забравил да си напишеш домашното и все такива кое от кое по-важни неща.

Дори и комшийката и тя ти дава съвет и те поучава, че редът в кооперацията и на улицата е така и така. А ти май и малкото й име не знаеш, обаче си въпитан да не възразяваш на възрастните, защото те повече знаят, те са тук затова и за да ти дават съвети, независимо дали ги искаш или не, но тези съвети също са форми /макар и прикрити/ на контрол, нали така?

Всеки иска да контролира живота си и всички близки и не толкова близки, които са му под ръка.

Обаче това никого не кефи, защото никой не иска да го контролират прикрито или показно пред близки или чужди хора.

Животът е едно голямо колело в което има горе и долу, ляво и дясно и после напред.

Има и да бъдеш „фокусиран в себе си”, когато виждаш, че всеки ти дава акъл за всичко.

Не вярваш?

Я, виж в сайта на”Фешън дейс” какво промотират днес.

Това не е ли форма да те контролират какво да правиш, какво да носиш, че това е хит, а онова вече не е.

Те също те вкарват в тези определени от обществото рамки, че това е марково, а онова не.

А има и друг начин – ти да контролираш нещата. Ти да обичаш всичко да става под твое водачество и тотален контрол.

Спомни си за лидерът, той контролиращ ли е бил някога и със сигурност е изминал сам пътя, по който ти вървиш сега.

Спомни си за своите собствени качества, дарби или таланти. За нещото, което правш по-добре от другите и бъди верен на себе си, защото днес теб те контролират, утре колелото ще се извърти и ти ще бъдеш в позицията на контрилиращ, а най-важното е да бъдеш фокусиран в себе си, в своите желания и мечти.

Контролът е винаги до време, контролът е част от живота, колелото пак се върти.

Контролиран, контролиращ и после сам себе си се сменят едни след друт, а понякога от тази смяна боли.

Затова е добре да си спомним, че всеки е такъв какъвто е, с неговите собствени нужди и мечти и, че всеки е контролиран по различен начин, защото контролът е начин да се осъзнаеш и да продължиш напред в колелото на живота. Да бъдеш верен на себе си и на своите мечти.