Нека да поговорим за едно събитие, което постепенно обзема света, различните държави и народи. Това е темата за т.н. „емоционално хранене”. Какво представлява то и как се проявява това е темата на тази статия.

Ако погледнем в Уикипедията в интернет ще видим, че част от определението на понятието емоция е следното: ”Понятието емоция се използва като синоним на чувство в ежедневието”. Казват част, защото в психологията явно нещата стоят по различен начин /пак съгласно същата тази Уикипедия/. Според това частично определение, емоцията е ежедневно чувство, а има ли чувство ние не мислим нито разсъждаваме, нали така?

Ядем емоционално и това е статистически факт. Ядем, за да се почувстваме щастливи, оценени, желани и обичани, за да изпитаме чувство на радост или защита …може би. Емоция, емоция, ядене, ядене- получава се като в омагьосан кръг, нали? Знаем до какво води това. Ако пък не се досещате огледайте се на улицата и вижте как ядат някои от хората, които се разхождат там. Повечето от тях гледат магазините и ядат почти механично, нали?

„Ама за не обичам сладко, нито пък шоколад!” си мислят някои от вас.

Да, така е, но това не значи, че не ядеш пица или дюнер, нали?

Независимо, че шоколадът се асоциира като храна номер едно, която генерира хормоните на радостта, от личен опит всеки знае, че пицата и хамбургерите /ако са ти любими/ са също толкова силен мотив, за да се чувстваш защитен, обичан и приет от приятелите ти и от себе си дори.

Да, храната ни помага да се чувстваме радостни и щастливи. Това е безспорен факт! Тя ни дава опора в трудни моменти, когато искаме да се защитим от света около нас и издига стена, когато имаме нужда да се скрием от някой или от себе си. Спомняте ли си кога за последно имахте нужда да ядете просто, защото се чувствате нещастни или неразбрани? Това не ви се случва инцидентно нали?

Понякога може да трае с дни, с месеци или с години, защото проблемът с „после …, когато реша да спра сладкото, соленото, пицата, дюнерите, картофките, хамбургерите…всичките неща, към които съм привикнал/привикнала да използвам като магическо хапче, за да се чувствам комфортно” може никога да не стане реалност за някои от нас

И килограмите се трупат малко по малко, година след година, защото ни е комфортно, чувстваме се защитени и силни зад тези собственоръчно изградени стени. Не ме разбирайте погрешно, защото въпросът не е само в излишните килограми и външния вид.

Проблемът по-скоро е вътре във всеки от нас. „Дали се чувствам комфортно?” е още един вариант на „Дали се обичам достатъчно?” или „Каква е самооценката ми сега?” Не храната решава проблема със защитата от света, защото не можеш да избягаш от себе си.

Ти сам си си критик и господар, дори, когато хората около теб не обръщат внимание на тези неща, ти се чувстваш не добре в собствената си кожа и се ограждаш с бариери, за да се пребориш с проблема със самоуважението и самооценката.

Чувство на дискомфорт – емоционално ядене и нова стена. Дали причината да е радост или тъга, а не само самосъжаление или болка наднорменото /или поднорменото/ тегло не ти носи никакви ползи, освен да се почувстваш добре в момента, в който изпиташ някое от горе изброените чувства.

Ето защо ти предлагам следващия път, когато се почувстваш, неразбран, недооценен или пък нещо със самочувствието ти куца, да си зададеш мислено следния въпрос: „Тази пица, картофки….. ще ми помогнат ли да се чувствам по-разбран и приет от себе си сега?”

Опитай се да си задаваш този въпрос поне за месец и се опитай за чуеш и разбереш отговора, защото отговор винаги има. На всеки зададен въпрос има и отговор. Въпросът е да слушаш и да го чуеш. Ако не стане от първия път, опитай пак и ти обещавам, че след месец няма да посягаш към любимата си храна всеки път, когато се чувстваш емоционално беззащитен.

Разбира се не коментирам, че наднорменото ти тегло /ако, разбира се имаш такова/ ще изчезне с магическа пръчица през този месец на въпроси и отговори, защото без физическо усилие от твоя страна, проблемът с килограмите ти ще остане.

Опитът обаче и тренировките с въпрос-отговор ще останат в съзнанието. Те ще ти помогнат се се самоуважаваш повече. А самоуважението е основна движеща сила, която помага да се чувстваш добре във всяка една житейска ситуация, независимо от това, кои и какви хора са свързани с нея. Така че успех в играта на въпроси и отговори!