„Какво обичаш ти?”. Задавах този въпрос, от доста време насам, на някои свои близки приятели, които като мен се колебаеха кой път да следват, каква цел да си поставят и дали въобще да се пънат да си поставят цели, да следват по пътища и магистрали и въобще какво мислят да правят в по-близко или в по-далечно бъдеще.

Да, разбира се,че става въпрос за този – настоящия момент, но когато човек  не е наясно какво точно е неговото, не знае какво да иска, нали?

Ти например, читателю на www.teenаs.bg наясно ли си за себе си по този въпрос?

Какво искаш е разновидност на какво обичаш ти самия да учиш, да правиш, да майсториш, за да се чувстваш добре и когато останеш насаме със себе си.

Дали обичаш да четеш книга, да рисуваш, да пееш или да спортуваш, или да правиш с удоволствие нещо (няма значение какво), което да те прави щастлив.

Не случайно, започнах това си творение с краткото въпросче, което задавах на доста от моите близки приятели.

Няма да цитирам в детайли нещата, които ми отговаряха, но едно беше ясно. Народът не се беше замислил (разбира се имаше и изключения под един процент), какво обича да прави той или тя самата, не какво му се налага да прави заради майка му, баща му, баба му и т.н.

Не казвам да пренебрегнеш мнението и желанията на родителите си, а казвам, че е хубаво поне  човек да се замисли, за да е наясно със себе си, кои са нещата, които го карат да се чувства добре, най-малкото, за да знае как след като свърши задълженията си, които другите изискват от него, да си почине, като се позанимае с нещата, които му доставят удоволствие.

Аз, например, не си падам много много по математиката, ама няма как – уча я, къде с зор къде – не.

Но като знам, че ще ходя на тренировка по карате и там ще изкарам от себе си всичкото това нещо, което ме кара да стискам зъби и да си повтарям, че няма да свиря по гайдата на този или онзи, който за момента е по най-най.

Ако обичаш да пиеш кафе, например, а родителите ти четат в момента книга за разделно хранене или за ползите и недостатъците от веганското или вегетарианско хранене, много е вероятно да не ти позволят да пиеш кафе, а да те наливат с модерния джинджифилов чай, който стана популярен покрай индийските сериали.

Да, не те съветвам да се заяждаш с майка си, защото това няма да доведе до добро.

Остава ти надеждата, че тя пак ще пропие кафе, след известно време, след като  й залюти от въпросния чай.

Това, което мога да ти споделя, в случай като този, е, че и аз минах с  родителите си по  този път.

Не, че станах фен на джинджифила или канелата, която също е добра за отслабване и за повишаване на имунитета, както пишат по форумите онлайн, но просто имаше един период от време, в който само баба ми в къщи си вареше кафе. Предполагам, защото обичаше да гледа на него на комшийките, а и не си падаше никак по индийските и турски сериали по телевизията.

Кой знае защо тя и досега предпочита да гледа кино по интернет, така че обикновено ми се налага да й пускам някой и друг филм, като лекичко я подсещам, че не ми е гледала скоро на кафе.

Слава богу, че това с кафето не продължи много дълго време, и нашите преминаха пак на сандвичи и яйца за закуска, вместо овесените трици, които бяха станали по едно време любима храна на майка ми. Не, че има нужда да отслабва, а просто защото всичките й колежки все това ядат в офиса, че Макдоналдс бил адски вреден.

Откровено казано, не виждам да има резултат при тях, ама може би аз нямам такова набито око или пък прекалено много стисках палци нещата да си станат пак по старому, че от тези овесени трици, ядки и все такива „здравословни” неща леко ми дойде в повечко, да не говорим, че никога преди не съм ял толкова банички, като киселото мляко го пренебрегвах не на шега, защото ща не ща го ям в различни варианти през деня, когато съм у дома.

Друг, добре известен факт от моя живот, е силното желание на майка ми да уча в същата гимназия, където е учила тя, за което тя положи много усилия да ме запише на уроци при нейната любима учителка, като не искаше и да чуе да ставам инженер като баща си.

Справих се, ама не мога да си кривя душата колко много усилия ми костваше това, а за учителката пък да не говорим, че жената се мъчеше как по-добре да ме мотивира и да ме накара да започна да уча с разбиране този език.

Спасяваше ме спорта, защото това е моето нещо, което обичам да правя и се чувствам щастлив и отново себе си.

Не, че ученикът в езиковата гимназия е нещо по-различно от мен, но ако ми се налагаше аз да отговарям на въпроса, какво обичам да правя, знаех какво да отговоря за нещата, които ме кефят и които ме връщат в баланс.

Затова ме изненада фактът, че повечето от отговорите започваха с „нашите искат”, „сестра ми ме навива” и все неща от типа на това, какво другите искат.

А аз зададох въпроса тоз път леко променен с подлог в началото, така както си му е реда в българския език.

„Ти какво обичаш”питах отново и отново, но отговорите така и не започваха с „Аз”.

Да, така беше и при мен, тогава, когато започнах да пиша „майка ми иска да уча в английската гимназия”, но продължих  с това, в което бях добър, а именно, че съм си техничар по душа, че обичам и спорта и забраната на майка ми да ходя на тренировки, докато се подготвям за изпитите, ме накара да отстъпя крачка назад и да се съобразя с нейното искане, за да мога в близко време пак да мога да спортувам, след като знам, че спортът ме кефи, а ученето на чужда език –  не.

Просто отстъпих, за да мога след време пак да правя нещата, които искам аз, а не родителите ми.

Защото аз знам какво искам.

А ти читателю наясно ли си със себе си, знаеш ли какво обичаш, а не само да изпълняваш това, което другите искат от теб?

Да, никъде не е казано, а и не ти препоръчвам да се караш с тях, защото те ти мислят само доброто и са готови на всичко за теб.

Пък кой знае, може това което искат те да съвпада на 100 % с това, което искаш и ти.

Ако това е така, добре, ако ли не, ти предлагам следното упражнение, което можеш да правиш, за да не се ядосваш и караш по течението, когато ти се налага да се съобразяваш с чуждото мнение.

Кажи си мислено „Това не е моето за момента, но съм готов да опитам. Знам, че и за моето ще дойде време, когато ще мога да правя това, което аз искам”.

Аз си го повтарях поне по три пъти всеки път, когато ми се налагаше да ходя на въпросните уроци при учителката на майка ми и то ми помагаше всеки път, когато трябваше да уча думи и уроци, вместо да тичам на тренировка.

Опитай и виж, дали това упражнение ще ти помогне да приемаш по-леко нещата, които не обичаш да правиш, но си задължен, защото родителите ти или близките ти смятат, че са полезни за теб.

Прави това упражнение поне за 21 дни и виж как се чувстваш.

Пък кой знае може то да ти помогне не само да станеш по-търпелив, а и да ти подскаже, ако все още не си наясно какво обичаш ти.