Как амбицията ни помага да бъдем верни на себе си? Нека разгледаме какво представлява амбицията. Амбицията е чувството за собствено достойнство, което те мотивира да бъдеш себе си и да вървиш напред в живота.

Всеки има различни амбиции, така както всеки има своите силни и слаби страни. Ако човек има амбиция да придобие определено качество или опит в живота, това ще го мотивира да върви в определена посока, която да му донесе тези желани неща. А какво да кажем за неамбициозните хора? Има ли някой, който да не е мотивиран и да не иска да се развива? Просто да седи ей така, без някакви конкретни желания, без да иска това или онова? Просто човекът така е устроен, че винаги нещо да иска, да преследва някаква цел или пък да е така мотивиран, че да е предначертал / най-често с помощта на мама и татко, разбира се /, живота си след училището за години напред?

Имаш амбиция, следва промяна, била тя добра или не точно толкова, колкото си я очаквал да бъде. Или пък вече това отшумя. Искаш да опиташ другото – новото, а в момента нямаш нерви и сили за него. Важен е опитът. Ти си спечелил, спечелил си знанието и продължаваш смело напред. Или пък си се отказал? Случва се, но обикновено е само за малко – може би седмица или пък две. После отново тръгваш към новото и неочакваното /или очакваното/, ти сам решаваш кога и накъде.

По-добра диплома, друга професия или пък работа, за да печелиш пари. Няма значение какво е това новото, защото то те кара да се променяш, да бъдеш сам себе си, да бъдеш утре различния от себе си днес. То те променя и те развлича, то те води да вървиш напред. Училище, университет и работа може, какво пък, да не е в същия този традиционен ред, важно е чувството, уважението и достойнството, което изпитваш към себе си днес.

Достойнството ти те кара да бъдеш щастлив. То те мотивира да продължиш дори и след кратка почивка, то е генераторът на твоя живот. То те кара дори да се усмихнеш при поредната пречка по пътя, защото вече сам знаеш, че можеш да се справиш /и си се справил/ с това и онова, защото ти вече разбираш че именно по пътя по който вървиш те очакват нови и вълнуващи събития, хора и случки, а какво по-голямо предизвикателство от това.

Тук не става въпрос да се доказваш сам на себе се или пък на другите, защото мама и татко само помагат, приятелите те подкрепят и винаги ти дават едно рамо напред. Тези приятелства, които обикновено издържат проверката на времето, любовта на родителите и роднините, подкрепата на хората, с които те среща животът и които понякога те разлюляват не на шега, ти дават насоката и чуството, че си се справил, че си работил със себе си, за да стигнеш дотук сега. Става въпрос за тебе самия, за себеуважението, което градиш, ден след ден, следвайки пътя, пътят към себе си и към достойнството си, което градиш.