Нека поговорим за начина, по който вземаме решения в живота. А какво всъщност представлява решението? То обикновено е проблем, с който трябва да се справим.

Проблеми има навсякъде, защото животът е така устроен, че ни ги създава един след друг и от нас зависи какво да предприемем, за да ги разрешим. Например, проблемът с ниското самочувствие не е за пренебрегване, защото от него зависи много. Освен това сте чували поговорката, че едно зло никога не идва само, нали? Обикновено се случват поне три неща, за които да не си подготвен и така да те изненадат, че да не знаеш какво ти се случва и най-важното защо?

Проблемът винаги поражда и изненада, защото тъкмо, когато си мислиш, че всичко с вашите е наред, че вече си говорите на един „общ” език, например, се появява издънката с неизвинените ти отсъствия или двойката ти по математика, за което ти си искал да ги подготвиш бавно и постепенно, а не така директно и прямо да им заявиш в очите за тази неприятност или пък още по-тежкото, че има опасност да не завършиш срока. А всеки проблем изисква решение, решение, което зависи от това доколко ти си готов сам да разрешиш проблема си и да си понесеш последствията.

Чувал ли си приказката, че най-лошото нещо е да не правиш нищо? Това е то живата истина, защото „нищото” няма да ти разреши проблема. То няма да поеме отговорност като теб. В случая, цитиран по-горе, родителите ти са най-често хората, които биха го направили вместо теб. Да, но това е до време.

Как би се почувствал ако не си изсърбаш сам кашата, която си надробил? Къде, по дяволите отива самочувствието ти, ако не поемеш отговорността? Друг ти бил виновен! Може би училището, учителката, приятелите, с които отиде на кино вместо да се потиш над класното в час. Добре, приемам, но правилата са си правила и ти сам понасяш отговорността си за това, че си решил това вместо онова. А сега си представи и другата картинка. Ти се пъчиш и гордо заявяваш „Голяма работа, че съм го направил, след като съм готов да си понеса наказанието!” Това май, май също не те устройва много, въпреки че така гордо го твърдиш.

А сега си представи, че има възможност да намалиш до минимум описаните по-горе ситуации, ако знаеш как да вземаш решение в момента, което не значи, че то е окончателно, тъй като винаги, във всяко едно нещо има различни варианти и те понякога се сменят дори за части от секундата.

Затова ти предлагам следващия път когато имаш проблем да се запиташ мислено „Ако направя въпросното нещо, което според теб е решението на проблема така и така, това как би ми си отразило след ден или два /да кажем до седмица/?” Схвана ли тактиката?

Успя ли да видиш със силата на ума си, че ако днес е добре да избягаш от класното, утре и до края на седмицата вече ще имаш проблем, който далеч не е така мимолетен и лесно решим, както си мислеше. А има и друго. Нарича се самочувствие, самоуважение или дори респект към себе си и всеки път, когато се замислиш за последствията, /а не действаш на принципа „бий се или пък бягай”/, ти го показваш.

Важно е да почувстваш разликата, която винаги се получава, когато обмислиш добре вариантите от възможните последствия от решението /или решенията/, които си взел. Нали знаеш, че животът е на принципа „проба-грешка” и дори и да има от време на време първосигнални реакции, когато използваш ума си постепенно ще свикнеш да обмисляш повече кашата, която искаш да си надробиш.

Да не се окаже като в приказката „тука има–тука нема” и кашичката да е едно пръстче над дънцето, а ти да се пъчиш гордо и да искаш да поемеш отговорност за цялата купичка. Така че, следващия път се поспри, помисли и обмисли добре нещата, а после решавай и избирай, кой път да следваш.