Здравей отново читателю.

Случвало ли ти се е напоследък често да си мислиш, че в нещо си се провалил.

Не, че имам нещо против издънките, защото, така или иначе всеки в нещо се е провалил или казано с по-други думи, с нещо не се е справил, защото животът ни е даден за това­- да се учим и да се научаваме да разрешаваме различни проблеми, конфликтни хора да ни изкарват от нерви или пък родителите ти да ти се карат за нещо, което не си дооценил.

Така, че давай смело напред приятелю, ако искаш поне малко да намалиш издънките, защото опитът и грешката вървят ръка за ръка.

Аз също много пъти си мислех, че всичко е наред в моята си къщичка, да не кажа кочинка, че това не би прозвучало добре.

Е, добре де, вече го казах, още по-лошо – написах, но се надявам това да не ви разочарова и да прочетете това ми произведение до края, понеже и на мен понякога ми писва от прекалено натруфения език на някои материали онлайн.

Та, дъня се и аз напоследък от често по-често.

Не знам дали е свързано с новата учебна година, още повече, че имахме и няколко дни допълнителна почивка, но фактът си е факт, а от това не му става по-леко на човек.

А пък ако си като мен и те чакат още доста лета в родното училище – тогава хич не си за завиждане, а това вече е проблем.

Издънка, след това и втора и то в началото на учебната година. Не ми се мисли как ще стигна до края след като още в началото забравих по кои учебници и тетрадки ще уча.

В смисъл, че уж си записах всичко, ама къде сложих листа не помня и съответно, когато отидохме с майка ми да ги купим не можах нищо свестно да измисля.

А продавачката, една такава млада и готина, като взе да се смее та чак и мен ме зарази с този звънлив смях.

Обаче, като видях лицето на майка си и настроението й, което беше доста по-студено от лекия дъжд, спрях да се кискам.

Нищо де, ще отидем втори път, защото се сетих, че ще взема листа на Катето, че тя каквато е подробна и всичко си записва, няма начин да не се справя на повторното отиване за учебните помагала.

Те нали затова са ги кръстили помагала та да ни помагат през новото учебно време, ама издънката си е яка и майка ми ми се сърди повече от седмица.

Тя така и не разбра защо не помня такива елементарни от нейната гледна точка неща като това по кои учебници ще уча и все ме пита къде ми е главата и за какво толкова имам да мисля.

Не е особено добър вариант да взема да се обяснявам с нея, защото по тона й съдя, че има още доста да ми се сърди.

Да не говорим, че все още е само началото на учебната година и тепърва ще има да забравям някои неща, да не говорим, че и уроците и домашните ще отнемат от времето ми за тренировка, та не върви отсега да кажа на майка си, че умът ми е предимно в спорта.

Знам, че училището е важно и трябва да уча, защото само със спорт не става в този живот, но някак си все още не мога да започна да уча, тъй като още не съм се настроил на режим учене и спане.

А трябва и спорта да вмъкна между тях.

Той, именно спортът ме учи как да избягвам провалите. Той ме научи да си разпределям времето така, че да успея да си науча нещата, да спортувам и да си почивам през деня.

Няма значение колко чести са тренировките през срока, защото всеки знае, че бойните изкуства ти помагат не само да се коцентрираш добре, ами дори и да предвиждаш действията на противника.

А по-добра концентрация означава по-малко време за учене, да не говорим че помага и да се чувстваш в добра физическа форма. Да не говорим, че ми помага да си овладявам и гнева и радостта, защото аз като представител на небезизвестната зодия овен, съм или много гневен или много щастлив без да преминавам през добрата златна среда.

Преди да ме запишат нашите на карате аз много често бях ту ядосан на някой в училище, ту пък бях много радостен, поради което бях добре известен с доста буйния си нрав.

Докато на нашите им писна да се редуват да ходят на родителските ми срещи, където всички се оплакваха от моя инат и честите изблици ту на гняв, ту на радост.

И ме записаха на въпросното карате.

То не само ми помогна да се чувствам добре физически, ами и да престана да се пъна все да бъде на моето и да изказвам мнение по всеки въпрос, без значение дали ми го иска учителката или не.

Пък и попаднах на добър треньор, който беше много строг, но справедлив и ни наказваше да тичаме допълнително в училищния двор или да правим лицеви опори само, когато не бяхме направили това, което се изискваше от нас на тренировката или се скатавахме по пейките в съблекалнята и люпехме семки например, вместо да се разгряваме преди часа.

Спортът ми помогна за избегна много провали и гафове, защото спортната зала отнесе голяма част от силния ми гняв и голямата еуфория. Да не говорим, че ме научи на такива неща като чувство за съпричастност към отбора, зачитане на неговото мнение и това на треньора, вместо моето силно и гневно „аз”.

Ама то и никъде не се получава да е само „аз” та „аз” в живота. Е, може би е било така по времето на крале и кралици, обаче сега сме във века на високите технологии и интернет.

А и гафовете и издънките винаги са ставали. Стават сега, ще ги има и в бъдеще.

Въпросът е да са поучим от тях, за да може поне да ги намалим до минимум, за да се чувстваме добре, нали?

Така, че след целия този гаф с учебниците и то в началото на учебната година, очаквам с нетърпение да започна отново тренировките по карате, не само за да се „настроя” на вълна учене, защото си спомних, че миналата година на последната ни тренировка сенсеят ни беше споменал за едно упражнение, което помагало да предвидиш следващата стъпка на човека срещу теб.

А като се сетя как още се сърди майка ми, направо ми идва да му се обадя още днес, ама той надали ще може да ми го обясни по телефона.

Да не говорим, че ако новата ни класна е тази, която Ицо ми посочи, която всички знаем като много конфликтна и сърдита личност, имам належаща нужда да разбера въпросната практика.

Само дано не трябва да я правя в залата с татамите и с реален „партньор” срещу мен, че нито майка ми, нито въпросната нова класна се вписва в залата.

Така, че очаквам с нетърпение да се науча да си оправям гафовете за по-кратко време през новата учебна година, за да бъда повечко време, както обичат да казват нашите, в “добрата златна среда”.

Хем „добра”, хем „златна” – струва си да се пробвам, нали така?