Много неща има написани за промяната, която е винаги неочаквана, малко рискована и често ни навява мисли от рода на „Как да оставя училището и приятелите си точно сега?” Факт е, че без приятелите си не можем да се чувстваме добре, защото те представляват средата, в която живеем и общите интереси, които взаимно споделяме.

Промяна, ново начало, ново училище, друг град. Нов старт. Можеш ли да си представиш нов живот, с нови приятели и съученици, ако се наложи да се местиш в друго училище или в друг град? Страшничко е да си го представиш, а много по-трудно е да го направиш на практика. Свикнал си със сегашното си училище и приятели, знаеш най-краткия /и най-дългия път/ до училището, имаш поне едно любимо заведение, в което да седиш и да чатиш и едно скрито местенце, което е твоя съкровена тайна, за което никой друг не знае.

Навикът, хората, ежедневната програма са добре отработени при теб за деня. Знаеш на кого да разчиташ, от кого да се пазиш, кой е любимият ти учител, с кого да внимаваш, как и къде да се скриеш за малко, ако нещата нещо се объркат.

Имаш определена дневна програма, която да спазваш. Знаеш различни маршрути до училището, наясно си с времето, за което можеш да стигнеш без да закъснееш за първия час, /така че да няма неизвинени отсътвия и проблеми, свързани с тях/ и си наясно с многото неща, които могат да улеснят /или утежнят живота ти/, така че си добре подготвен да се справиш с това.

И внезапно идва промяната.

Тя е новото, непознатото, плашещото, дори и да си най-големия оптимист на света. Новото начало е винаги неизследвана територия. То е плашещо, назависимо от възрастта, защото промяната и дискомфорта вървят заедно ръка за ръка, а и в повечето случаи никой не се чувства готов да приеме промяната.

Новото и непознатото те плаши дори и да гледаш на него като на предизвикателство или начин по който да покажеш на вашите /и най-вече на себе си/, че може да се справиш с нещата, които се изпречат на пътя ти. Но това е само поза и е до време, нали? Чуваш ли вътре в себе си едно малко гласче, което тихо нашепва „Как ще се справя с всичките тези нови неща?”.

Не искаш промяна. Харесваш живота си, стария, този, с който си свикнал такъв какъвто е. Искаш си своето старо училище, искаш да бъдеш с любимите свои стари приятели, искаш си махалата, искаш даже и хората, с които не винаги си се разбирал добре. Но си зависим. Където отиват родителите, там отиваш и ти. Няма значение, че не ти се разделя с тайфата, защото други решават вместо теб.

Ново начало, нова компания, нови приятели, нова тайфа! Жалко е само, че ти самият не знаеш как да се справиш сам с всичко това. Хората, улиците, новият град – всичко кипи в един нов и различен кръговрат. С нови учители, с нови приятели, с нови емоции, с нови игри. Чувстваш се малко объркан, нали?

Затова ти предлагам едно упражнение, което да правиш с цел да се чувстваш комфортно дори и на място, което не ти е много удобно и сред хора, които не познаваш дори. Всеки път, когато се изправиш пред нещо ново в живота, /било то нов град, ново училище, нови приятели, нова среда/, просто кажи си наум „ Тук съм и искам да намеря нови приятелства, нова компания и нова среда!”

Това разбира се не означава да загърбиш стария си живот в другия град и среда, а да приемеш всички ново, което ти предлага животът, като се постараеш да се чувстваш комфортно при това. Опитай се да си задаваш този въпрос всеки път, когато се чувстваш несигурен и не много наясно със света, защото щом искаш винаги намираш това, от което имаш нужда сега.