Помня, че често чувах приказката „гневът е лош съветник”.

Мислех си, че това се отнася по-скоро до баща ми и неговия чисто „преподавателски нрав” изработен след дългия стаж в училище, когато се опитваше да втълпи в главите на непослушните ученици, някои неща от родната електротехника и физика.

Просто бях свикнал да чувам как говори на висок глас в къщи и ако за малко не давах вид, че го слушам, следваше познатата реплика „разбра ли ме, или не съм се изразил достатъчно ясно”.

А, то, че изразяването му беше от ясно по-ясно беше факт.

Но какво да се прави, той обича всичко да стане ясно още в часа, затова така обяснява и чертае, за по-нагледно.

А, че умее да обяснява и да чертае добре е също широко известен факт не само в кооперацията, където живеем, ами славата му се носи и по-надалеч, защото той просто си е преподавател и педагог по душа, и обича да обяснява и разяснява трудните физични закони и схеми за пътя на електрическия ток.

От него например знам, че ние с тока не можем да бъдем равнопоставени, защото, той както ми е добре известно, обича да върви и си тече по най-краткия път.

Аз, обаче от друга страна не мога да миная „напряко” без да науча други скучни теоретични неща, които ща не ща трябва да уча, независимо дали са свързани с училището или с друга дейност, за която родителите ми са се заели да ме обучават.

Та, думата ми беше, че баща ми изключително неправилно, от педагогическа гледна точка, имаше навика след като три пъти ме попита дали съм разбрал въпросното нещо, което се е заел да ми обяснява, на четвъртия кипва и повишава яко глас, така че за никой от съседите да няма съмнение какъв урок имам да уча.

Гневи ми се, а аз какво да правя, като не винаги мога да му обясня, че имам да уча и по други предмети, освен неговите любими, „развивавщи мозъка” неща.

Слушам и тихичко пъшкам, защото не върви да му кажа, че имам да уча по география например, защото я си представи, че след това се разбере, че не съм се подготвил и по другите предмети за деня?

Така че, да ти кажа приятел, не е за завиждане никак да си имаш преподавател у дома. Ако ли пък е и избухлив и лесно се пали, както е с моя родител в случая, направо не ми се мисли.

Та, затова искам да споделя едно много хубаво упражнение, което да ти помага в напечена ситуация, със или без наличието на даскал у дома.

Защото да ти кажа от личния си опит неговият гняв се предава и на мен, независимо, че понякога се правя, че не ми пука.

Пука ми и то още как, защото това, че ти говорят „разбра ли ме, или да ти го повторя” поне три пъти, би ядосало и малко дете, което не е тръгнало още на училище.

Та, упражнението си заслужава да се пробва, защото не винаги „хъм добре, аха разбрах го”, сработва от раз.

Когато нещо те кара да се ядосваш на даден човек, на непредвидена житейска ситуация или пък просто се чудиш кое откъде да започнеш, си кажи наум следното „ще преброя до три, после ще премисля въпросното нещо, с което се справям в момента”.

Не, пак от личен опит знам, че не е добре да кажеш горните думи на глас, защото ако баща ти е така вдаден в професията си и се пали лесно като моя, рискуваш следващия път да преброиш поне до десет, че не се знае кой кого първо ще трябва после да успокоява.

Цаката му е наум да си го кажеш, защото баща ми по принцип е разбран и иска всичко да е ясно и да бъде разбран от раз, но не е негова вината, че аз обикновено имам да уча по повече предмети за деня.

Така че, той колкото и добре да ми обяснява, няма много ясна представа, че обикновено аз уча по много предмети, че така и така не ми стига времето, защото започвам да уча когато, за разлика от електрическия ток, който си тече по жицата /добре де, проводника/ по пътя на най-малкото съпротивление, аз имам да уча и обикновено уча от всичко по много и не по преки отсечки, а по „пътища и магистрали”, които други ученици, които се учели от същите учебници са проправяли не на шега.

Ех, баща ми да можеше с неговия дар слово и педагигческа практика да се яви на теста ми по география…

Да,…ама не!

Кротичко си броя наум с идеята да съм по-спокоен и в малкото часове до утре да наваксам материала, защото така или иначе разполагам само с броени часове на деня и на нощта.