Всеки изпитва страх от нещо. Няма значение какво е неговото “нещо”. Важното е, че то съществува някъде там скрито дълбоко във всеки човек. Страх от изпита, страх от вашите, страх, че не си особено умен или красив. Страх от това че си аутсайдер или пък те мислят за смотаняк. Страх от живота, страх от смъртта на близък човек. Страх от многото мислене /или не мислене/, знае ли някой, всеки си има свой собствен страх.

Не случайно баба ми обичаше да повтаря старата българска мъдрост, че на страха очите са големи. А какво представалява страхът? Това е чувството на безпомощност, на ужас, на негативни чувства и емоции, които се предизвикват от конкретна ситуация или човек. Страхът от хората, от новото и непознатото, което нарушава рутинната ти програма за деня.

Страхът от чувствата или пък премногото чувства, страх без основание – не на шега. Можем ли да предвидим кога ще се страхуваме? Или пък доколко ще ни е страх? Естествено че не, но такова е положението. Вари го печи го – страхът съществува, диша и живее сред всеки от нас. Ето защо е добре да намерим средството, начинът, за да се справим със страховете си. Има ли въобще начин да се справим с него? И да и не. Но можем да се опитаме за го трансформираме, да го разтворим в нещо много силно и мощно, например в любовта. Не може едновременно да изпитваш страх и любов нали?

Една моя учителка ми беше казала, че страхът и любовта са взаимно изключващи се и лежат на една ос. Едното усещане „тръгва” в обратна на другото посока от нулата и двете взаимно се гасят. Тя беше учителка по математика и много нагледно ни го обясни. Така че ние веднага го разбрахме, и макар и да не го ползваме често, това не променя неговото действие, нали?

Опитай следващия път да си представиш тези две вектора, сочещи в противоположни посоки и избери посоката, която искаш да следваш, била тя „страх” или „любов”, плюсът и минусът, да-то и не-то, доброто и злото, положителното и негативното, така както го разбираш и го приемаш съвсем субективно ти.

И тук иде ключът към разковничето на проблема. Избрал веднъж дадената посока задръж така за 5 минути и после се пробвай и на другата страна. Усети емоцията си, има ли разлика и каква е тя? После реши кое ще избереш, защото във всяка ситуация има и от двете неща. Плюсът и минусът, да-то и не-то винаги вървят ръка за ръка. Усети ли разликата? Разбра ли,че понякога страхът не е враг?

Виж и разбери какво чувстваш, защото това е определящото всеки път, когато страхът те сграбчи в ръцете си и си несигурен, може дори да си в паника, така че винаги, винаги, винаги смехът и сълзите са еднаква емоция, те са балансът, те са хапчето, те са решението на проблема дори.