Случвало ли ти се е някога да не можеш да си научиш урока и то след като си твърдо убеден че можеш да се съсредоточиш и да го научиш за кракто време?

Това с краткото време е малко относително, защото 15 минути понякога не е достатъчно кратко, нали?

А какво стана с концентрацията?

Или и тя изчезна постепенно, а мързелът просто надделя?

Той, мързелът не е никак лош според мен, защото ти помага да намериш баланс между учене и почивка, стига да не стане прекалено голям, защото тогава ще ти се наложи бая да се потрудиш, за да се справиш с този проблем.

Да не говорим, че може да ти се наложи да потърсиш и помощта на родителите си, ако нещата отидат твърде далеч.

Ето защо е добре отрано да се погрижим за мързела преди да е станал прекалено голям.

Аз имах подобен проблем и затова бих искал да ти предложа моето решение за него.

Всеки обича да помързелува и то не само през ваканцията. Ако е през лятната, тогава не е толкова страшно предвид това, че тогава нямаш прекалено много да учиш, защото не ходиш на училище.

Но ако започне да те мързи прекалено много, тогава яко си загазил, защото материалът се натрупва и повярвай ми читателю, понякога и нощите ти не стигат за да го научиш в срок.

Затова ти предлагам следното упражнение, което да правиш, когато усетиш че вече така яко те мързи, че не само не ти се учи ами ти идва просто да стоиш пред телевизора или таблета и нищо от това, което става на екрана или в ю туб не можеш да следиш.

Тогава вече си го закъсал и то много.

Обаче, за всяко нещо си има решение, а аз, който вече съм минал по този път ти предлагам да използваш моето, защото то със сигурност ще сработи и при теб.

Ето и въпросното нещо, което сработи при мен и ми помогна да се справя с неудържимото си желание понякога да помързелувам.

1. Бавно вдишвай през устата и издишвай през носа.

Опитай се да правиш това поне в продължение на 5 минути. Можеш да си гледаш по часовника на телефона пред теб, например, за да си сигурен за времето.

2. После бавно затвори очи и започни да броиш от 15 към 1. Брой без да бързаш и и не се опитвай да пропускаш някое число.

3. Щом стигнеш до 1 продължи да дишаш и издишваш бавно поне още минута-две.

4. Отвори очи и седни над учебника или домашното. Прочети урока изцяло, после прочети един след друг отделните абзаци и се опитай да си ги разкажеш на глас, за да видиш как звучат.

Ако нещо се объркаш, погледни си учебника, но не започвай пак урока от начало, защото така или иначе опитът ме е научил, че началото обикновено се учи най-лесно и се знае най-добре.

5. След като разкажеш на глас целия урок и то добре без да се запъваш или да използваш някои от известните „хъм” или „а”, почини поне за 15 минути.

А какво правиш в случай, че имаш да учиш по три-четири предмета за деня?

Просто направи почивката от 15 минути след първия урок.

После се опитай да броиш бавно от 3 към 1, защото вече знаеш как да го правиш и много по-лесно ще можеш да се концентрираш върху вдишването и издишването.

Повтори точки 4, 5 и 6 и научи втория си урок.

Направи пак почивка от 15 минути и пак започни да броиш бавно от 3 към едно след което направи точки 4,5 и 6 и за третия урок.

Следва четвъртият урок след почивка от поредните 15 минути и всичко написано по-торе за урок номер 3.

Ако имаш да пишеш домашно, пак преброй от 3 към едно след 15 минути почивка с тази разлика, че при домашните нямаш отделни параграфи, които да учиш и да слушаш как те звучат на глас, затова би следвало да ги направиш по-бързо от урока.

Това, разбира се не е винаги така, защото ако имаш класно по български, например, тогава със сигурност ще трябва да наблегнеш на него, но пък в случай като този ще имаш още по-голяма нужда от това да се освободиш от желанието си да помързелуваш.

Затова ти предлагам да правиш дълбокото дишане от 10 към едно вместо от три към едно или от пет към едно, защото то ще ти помогне да се успокоиш и да се концентрираш по-лесно, което има голямо значение, за да учиш добре и ефективно, т.е по-добре и за по-кратко време.

И още един бонус от мен – с цел да си спестявам нерви и усилия да се мъча да помня добре, ти предлагам, читателю, да редуваш ученето на урока с писането на домашните, за да видиш дали това е твоят начин за ефективно учене.

Ако видиш, че нещата не са така ефективни или се изморяваш по-бързо, те съветвам тогава първо да пробваш с най-дългия от уроците, после с по-малкия и така докато стигнеш до това, което е най-кратко и най-лесно зе четене, писане или учене наизуст.

Ако ли пък имаш да учиш по английски, например, където урокът и домашното се редуват с учене и на думи, те съветвам непознатите думи да си ги запишеш на различни малки листчета, като от едната страна на листчето написваш въпросната дума на английски /или какъвто език учиш в момента/, а от другата страна написваш значението й на български, след като си го проверил в речника.

Смисълът на това упражнение с листчетата е, че можеш да ги сложиш в джоба си и да ги носиш навсякъде с теб, да ги поглеждаш и учиш в трамвая, в колата, в голямото междучасие и т.н, което, вярвай ми ще ти помогне да научиш много нови неща, защото никак не върви да преписаш урока по история или география например, да не говорим, че за него ще ти трябва лист с по-голям формат.

Освен ако не те бива в рисунките и не си „нарисуваш” отделните части от урока, както може би правят учениците от съответното художествено училище, ама ние с теб не сме от него, нали така?

Опитай и виж дали по-горе описаното ще ти бъде от полза.

Ако ти помогне, сподели твоя опит в www.teenas.bg Ако ли пък това се окаже неподходящо за теб също ни пиши, защото и твоят опит както в учението, така и в мързелуването си заслужава да бъде споделен и подобаващо оценен от нашия колектив.

Не мислиш така?

Или по-просто казано те мързи да опиташ?

И това е добре, защото тогава поне си наясно с едно. А то е, че и да имаш и да нямаш да учиш, просто много те мързи.

За последното те съветвам да помързелуваш за час или два, а после да седнеш да учиш, като при затруднения с някой от уроците или домашните да се обърнеш за помощ към някой от близките си, за да ти помогне той.

Това ще ти помогне не само да си научиш, но и ако стане издънка родителите ти да знаят, че си направил всичко възможно да я избегнеш, така че да не се налага да им се обясняваш какво и защо си изпуснал при ученето.

По този начин хем си се кефил и си помързелувал за известно време, хем пък си си научил нещата с помощта на някой от вашите, та и той или тя да се убеди, в трудността на това, което се налага да учиш, за да може и в бъдеще да не ти се налага да се обясняваш повече за това как си се справил и какво не си дооценил, или по-точно казано – не сте дооценили ти и родителят ти.