Всеки понякога е чувал, да го наричат „идиот”, „тъпак”,”загубеняк” и „глупак”. Да не говорим, че често сам се е наричал /било то мислено или на глас/ с думички от рода на „некадърник”, „смотаняк” или пък си е мислел неща от рода на „нещастник”, „кретен” и даже „идиот”. А тези думички не са никак безобидни, да не кажа нещо повече – те оказват влияние върху нас подсъзнателно. Дори и да не им обръщаме внимание те ни влияят, ден след ден, години наред върху нашия живот.

Изказаната или намислена дума има значение, тъй като езикът е средството ни за общуване. Той отразява как ние комуникираме със себе си. Другите са си други, те не живеят твоя живот, нямат твоите мисли и чувства и те решават за себе си какво отношение и какви думи да изричат /или мислят/ за себе си и как да се обръщат към приятелите и близките си.

Дали наистина си мислиш, че си глупав или некадърен? Не вярвам да е така, защото всеки има своите качества и силни страни, дори и от време на време да изпуска мярката и да използва подобни определения по отношение на себе си и на приятелите си. „Език мой – враг мой!” Не знам доколко сте наясно с тази приказка, но тя е вярна. Вярна е и е устояла на времето.

Баба ми казваше, че думите, които изричаме се удрят в една невидима стена и се връщат към нас. А тези нелицеприятни епитетчета, които всички сме свикнали да използваме не са просто думи, нали? Искаш ли невидимата стена да връща обратно към теб „некадърника” или „идиота” от време на време или постоянно? Не мисля така!

Ето защо ти предлагам да се замислиш следващия път как ще наричаш себе си какви приказки ще си наговориш, когато си ядосан или гневен /а може би радостен или въодушевен/. Остави ги другите – те отговарят за себе си. Другите могат да правят каквото те си знаят и искат /също както правиш и ти/, защото, когато става въпрос за теб и за твоя живот, техния живот и техните приказки са си техни творения, защото те сами избират какво да вършат, говорят и мислят и какво не.

Ти си си ти! Това има значение и твоята невидима стена си е само твоя. Към нея отиват тези думички и ептитети, които ти изговаряш или мислиш за себе си. Всеки има една собствена невидима стена, по която сам да лепи своите думички и после да жъне успехите от собствения си добре положен труд. Ето защо ти предлагам следното упражнение.

Представи си черната дъска в училище /или просто един чист бял празен лист/ и как изписваш на него думите, с които сам се назоваваш. Не забравяй, че става въпрос само за теб, а листът е един, така, че виж с какви слова ще го запълниш. Предлагам ти да се опиташ да правиш това упражнение поне една седмица, за да видиш какви думички ще напишеш през дните, в които ходиш на училище и какви в почивните дни.

Може би ще забележиш, че има разлика в тях, а може би не. Не забравяй да правиш това упражнение сам, само на твоята собствена черна дъска. Всеки има своя собствена черна дъска, където да пише своите собствени творения, така че помисли и виж ти с какви думички и епитети ще я запълниш.

В следващата статия ще си поговорим за това, как се обръщаме към околните.