Чувал ли си приказката „По дрехите посрещат, по ума изпращат?” Тази стара като света българска поговорка е актуална и днес. Дрехите са нещото, което първо показваме пред света. Те отразяват нашия свят и света на родителите и близките ни и са съобразени с доходите на семейството.

До голяма степен те моделират и теб, защото сайтовете онлайн са пълни с реклами че това е хит, а онова е безспорен фаворит на деня. Шопингът и моловете не са случайно измислени, така че там има от всичко по много и то накуп. Марковите /и не дотам маркови/ дрехи, аскесоари, бижута и обувки са по витрините около нас, по пазарите и сергиите на улиците, примесени с приказките на търговците, които предлагат това и онова. А дрехите са до известна степен и нашата обвивка и защита срещу света, нали така?

Дори и банските /понякога по-оскъдни, понякога не чак толкова/ са маркови, защото на плажа и на улицата, във фитнеса и на басейна правилата са едни – да сме добре облечени, за да се радваме на света и той на нас.

Хорското внимание има голямо значение, защото роднините и родителите, приятелите и съучениците те приемат изцяло без нужда от излишни приказки или подобна суета, защото те знаят какъв си в действителност, знаят положението и възможностите на родителите ти и не се интересуват /или поне се интересуват в по-малка степен/ от дрехите ти. Да, но другите – хората, минувачите, тълпите вътре в магазина или навън те оглеждат и те обсъждат /е не винаги гласно/ как си облечен, а по-малко затова как се държиш.

Облеклото е бронята, то е защитата от теб към света и от света към теб. Замислял ли си се някога първобитните общности как са се справяли без молове, шопинги, хай технологиии и неща все в този ред? Да, ама ние в кой век живеем. ОК, добре, съгласен съм с теб.

Просто е тъпо да правя сравнение, но фактът е факт – облеклото е риск, облеклото е просто кантар, по който отчитат „този е в норма, този пък – не”. Този е „фешън”, оня пък кофти. Има общо правило – златна среда. Има модерно, има скъпарско, има марково или битак. Има и второто. „Секънд хенд” магазините – и риба и рак за добро и за зло. Има и Витошка, тя е модерната, с маркови колекции по магазините – а дали пък винаги е така?

Мода и лукс, иде реч за най-важното, което е: какво ти прилича, какво те привлича и можеш ли да си го позволиш. Има Илиянци, има пазарчета, има и будчици, /квартални до мола/ – иди и ги виж. Иди и си подбери най-подходящото. Просто си подбери две в едно. Нещо, което да ти харесва и да те кара да се чувстваш комфортно, когато го носиш.

„Да, ама то не е вече модерно!”, сякаш се чувам как се препирам с нашите аз. Искаш ли просто да разбереш тайната на това как да бъдеш щастлив? Много е просто, опитай се да бъдеш себе си, /със или без дрехите/, на които понеже са маркови или модерни и всички ги забелязват, толкова много държиш.

Когато се чувстваш добре и си сам себе си, другите ще се „заразят” от това, има достойнство следва емоция, има ли щастие и самоувереност те са като магнит за желания не само за дрехи и разходки за шопинг и молове, а и за всички любими неща. Дрехите са обект на желания, мисли и чувства, за това и онова. Има ли радост, има очакване, има магия, а тя всички знаем ражда чудеса и сбъдва желанията за хубави и качествени дрехи, които са нашата обвивка и лице пред света.