Една неизчерпаема тема, която сигурно ще бъде актуална и след 20 години. Не за първи път говоря за технологиите, които малко по малко ни поглъщат, както и за книгите, които остават забравени и прашни по рафтовете.

Тъй като ежедневно пътувам с градския транспорт, често ставам свидетел на какви ли не случки. Досега не ми е правило голямо впечатление това, че хората ползват мобилните си телефони навсякъде и по всяко време.. И всъщност това не прави впечатление, защото може би всеки от нас е до някаква степен „зарибен” по телефона си. Убедих се в това, след като направих едно малко „преброяване”.

Седмичен ден, около 8 вечерта, в софийското метро.

Качих се в първия вагон и застанах на такова място, че да виждам всички седалки до края на вагона, за мое улеснение. На око първо преброих хората във вагона. Още с качването прецених, че ще успея да ги преброя до следващата спирка. И така сметнах,че във вагона има 60 души. Второ преброяване – на хората, които в този момент използваха телефона си. Те бяха 20. И трето преброяване – на хората, които четяха книга – те бяха само трима.

Няма да навлизам в математически изчисления, но е очевидно че в този един вагон една трета от пътуващите ползваше телефона си. Загледах се в едно младо момиче, което се беше потопило в книгата си. Е, поне така ми се стори на пръв поглед, но явно бях сгрешила. Нямах идея колко време е пътувала, но книгата вече и беше омръзнала и тя бързо я прибра и извади телефона си. И така, четящите хора вече бяха само двама…

След няколко дни се качих от крайната станция на метрото, където за секунда успях да преброя десетина души, половината от които говореха по телефоните. Този път нямаше четящи, затова аз си извадих книгата.

Тези случки ми доказаха, че технологиите така са се вкопчили в нас, а и ние в тях, че дори не можем да функционираме правилно един без друг.

Аз не виня технологиите, напротив – всички тези джаджи са създадени, за да ни улесняват, да ни помагат, да се забавляваме и общуваме чрез тях; животът е по-лесен с тях.

Не виня и хората, защото не знам кой какво точно прави на телефона си, докато пътува в метрото. Понякога се чува досадния звук от ново съобщение или познатия рингтон, но няма да гадая кой какво е правил.

И все пак, виня хората. Защото са забравили книгата.

От разказа по-горе, не искам да твърдя, че онези 20 човека, които ползваха телефоните си не четат книги, но онези двамата, които бяха предпочели книгата за мен бяха герои.

Едно малко сравнение между една книга и един телефон:

Телефонът ти може да се пъхне в джоба, за разлика от книгата.

В повечето случаи телефоните са по-леки от книгите.

В телефона можеш да събереш каквато и да било информация, музика, снимки и т.н., но в книгата можеш да побереш знанието и въображението

Защо правя това сравнение?

Защото е много по-лесно да си разнасяш телефон отколкото книга, но е много по-ценно да държиш една книга в ръка, отколкото един телефон.

И сега ви питам, книга или телефон?