Когато дойде лошото

Здравей отново Читателю,

Знаеш ли какво да правиш и как да го направиш, когато лошото ти дойде до главата? Защото, то идва изведнъж, ей така неочаквано и те изкарва от релсите на доброто или пък добре познатото.

Не, не съм песимист, пробвам се да бъде оптимист, ама не съм и от тези с розовите очила на очите. Не защото не признавам розовото за цвят, па бил той и приоритет на момичетата, просто съм реалист. Една моя баба ми казваше някога, че живота е една шепа орехи – има и развалени в нея, има и такива, които са екстра качество, но ти се налага понякога да изядеш и едните и другите, а почнеш ли няма спирка докато лошото не стане на три. И преди съм говорил за тройката от гледна точка на това, което са ми казвали хора, сведущи в нумерологията за нея, но тук думата ми е  за това, че лошото застигне ли те е добре да знаеш как да се отървеш от него.

По-друго си е когато човек си има начин да се справи с лошото, когато то се появи в живота му…

Затова искам да ти кажа и да ти предоставя една хубава практика, която да ти помогне в тази насока.

От мен практиката, от теб решението да я ползваш или пък не.

Ето и въпросната практика:

Когато ти е зле и виждаш лошото пред себе си, просто си задай един единствен въпрос – може наум, а може и на глас. А той е прост и има само един отговор, който може да дойде веднага.

Въпросът е “ Как мога да спра лошото, което виждам сега пред себе си?” Първият отговор, който ти хрумне е верния, важното е да изключиш многото мислене и да послушаш това, което твоята умна и винаги действаща интуиция ти подскаже.

Помниш, надявам се великата мисъл на Айнщайн, който казва, че интиуцията те води навсякъде за разлика от логиката, която знае само пътя от точка А до Б.

А кои сме ние, че да оспорваме това, което бащата на теорията за относителността е казал?

Нека го послушаме поне веднъж, а после да решим дали да го следваме и занапред.

Аз опитах и практиката сработи добре. Премахна лошото почти за часове.

А какво беше то ли, ами все още премислям какво точно от него да споделя, както с екипа на сайта, така и с вас, неговите читатели, но реша ли очаквайте продължение.

Просто искам малко време да преценя как по-точно и по-ясно да ви представя нещата, че те горките доста се бяха забатачили, а и аз бая се чудих и умувах дали да послушам и да направя това, което моята интуция ми подаде на часа. Все пак не е нужно да ви припомням, че съм Овен и си настоявам на ината, незавсимо от това, че съм нагазил почти до шия в лошото.

Едното оправих, но и още едно ми остана, нещо, което се случи  впоследствие, защото направих нещата наполовина, нали съм си сам Водач и не изпълних докрай това, което чух като отговор на въпроса си. Ето защо и геройски си понесох последствията, та все още премисям как да си взема поука. Ще ми се да ви разкажа накратко как сам буквално се спрях от добрия резултат, при това резултат на мига, заради моя инат, независимо че и тогава и сега, когато пиша това, осъзнавах как точно този инат ме спира и ми е пречка. Да де, ама пък нали съм си Овен по душа и по сърце, често обичам да блъскам по стена, която си мисля и убеждавам сам себе си, че е врата.

Ще премисля, а после ще пиша, за да видите как просто от инат сами си блокирате нещата и давате храна и място за лошото.

Не, не съм казал, че ума не върши работа за въпросните лоши неща, които се случват. Просто интуицията е нещо, далече по-мъдро и по-широко скроено и няма нищо общо с креативното логическо мислене, което дава решение на ежедневните ни проблеми.

Да, добър е и варианта да комбинираме двете, но ако искаме бърз резултат, нека не тръгнем към точката Б, защото я вижте дали някъде в природата има прави директни линии. Няма нали? Всичко е различно, но не е директно, има посока, има отклонения и доста премислени контури и криви за ходене от едно място до друго. Нека, ако не почитаме Айнщайн, поне да се съобразим с нея – с природата де, не е ли така?

Успех на всички, които искат да се учат от другите, няма значение, дали от някой велик учен от миналото или от природата – те и двете са по-реалистични и по-знаещи от личната логика, щом и аз си признавам, че бият и моята овнешка логика, бият ината ми, защото са по-силни и по-знаещи от всеки и всичко. Просто те са се вече доказали, а ние ако искаме нека продължаваме да си мислим, че сме пред врата, а не пред стена. Стена и то каква – непредсказуема и  непредвидима, защото в нея има втъкани много неща. Кои по-малко лоши, кои – повече. Нека се опитаме да се справим с тях бързичко, за да бъдем отново щастливи и да се радваме на света.