Здравей читателю,

Случвало ли ти се е да попаднеш в кофти ситуация и да не можеш да се измъкнеш от нея?

Ако отговорът ти е „ДА“, то тогава може да продължиш да четеш това ми творение относно кофтите житейски ситуациии, в които всички ние, къде волю, къде не-волю, а по зло стечение на обстоятелствата все се набъркваме.

Да, точната дума си е набъркване, ако питаш мен, а това набъркване няма нищо общо с възрастта, ума или пък качествата, които притежаваш, нали така?

Всеки е попадал в кофти ситуация, но някои като че ли попадат в цяла верига от кофти неща и ако си като мен и имаш мнение по всеки въпрос, като при това го и споделяш ясно и на глас пред всички и във всяка ситуация, то тогава с теб имаме мнооого общи неща.

Не, не е задължително да си представител на зодия овен, но ако си, то тогава си уцелил десятката, защото имаме общи неща, свойства и характеристики, които да се мъчим да „понатаманим“, както казва баба ми, според стандартите и изискванията на родното училище и на всички работещи в него.

Да, това с работещите не беше зле, не знам как ми хрумна, ама си е живата истина.

Защото между работещите и учениците има една голяма бариера, почти като на граничната полоса. Едните работят на заплата и се мъчет да ти налеят знания в главата, за да се гордеят с учениците си, да покажат резултат, да изпълнят педагогическата си мисия.

А ти, приятелю мой, си от другата страна на тези трудещи се да покажат добри резултати хора, да не говорим, че понякога твоите интереси въобще нямат и една допирна точка с учителите ти.

Аз например, хич не съм фен на пеенето и рисуването, но за сметка на това пък съм много добър в спорта.

Да, ама иди и обяснявай на учителката по пеене, която по случайност или не ми е и класна, че като пея фалшиво, аз просто така пея, а не се преструвам. Да не говорим, че този предмет въобще не ме привлича. Обаче класната гони резултат.

Да беше само тя…

Та въпросната кофти ситуация въобще не е хич малък проблем за мен, защото за капак съм зле и с разчитането на нотите, а това вече значи слаб за срока.

Тя, класната де, така и не можа да ми прости, че ми написаха нотите в учебника и като го видя се вбеси до толкова, че ме върна с материала доста назад и ме накара да изпея песен, която всеки българин знае, поне като текст. Направо бях зле,  хем не чета нотите, хем знам текста, но въобще не се получава и от устата ми излизат такива творения, че класа пада от смях, учителката се гневи, а от цялата работа си изпати най-вече Катето, която ми помогна с тази дейност с написването на нотите, защото разпознаха, че почеркът бил неин, представете си.

Какъв почерк, бе това са само ноти, едни такива с чертички и байрячета на рачлични редове, разчертани предварително.

Ама учителката се пени и от това ситуацията става все по-напечена.

Иди, че обяснявай, че не четеш ноти и пееш фалшиво.

Ситуация от кофти, по-кофти!

За да не те отегчавам повече с моите нотни и певчески истории, реших да споделя какво научих от тази ситуация.

Първо учителите са с предимство, относно това да ти се карат. Винаги и за добро.

И второ, ако се мъчиш да се обясняваш защо нещата са такива, каквито са, става още по-зле, защото имаш право на мнение, обаче след като са те хванали и крещят по теб, е желателно да изчакаш да отмине бурята и тогава да си кажеш приказката. И то само ако те питат.

Ето затова си правя следната практика, която ми помага да си затворя устата и да не се гневя нито на себе си, нито на учителя, който ме е разкрил в поредната щуротия.

Практиката:

Дишай дълбоко и започни да броиш от 10 към 1 наум, за да се поуспокоиш и да излезеш от гневната емоция и мислите от рода на „Как можах да съм толкова тъп, че да направя това!“, защото като си ядосан не мислиш много какво ще отговориш на учителя срещу теб, а това е голям минус, който с успех ще се използва в бъдеще и от родителите ти и от класа.

Така че успех при следващата кофти ситуация и не забравяй да броиш!

Какво стана с песента ли? Ами сега се уча да разпознавам нотите, но не съм много напреднал в това си занимание, защото имам участие в турнира по карате, което е доста по-трудно от пеенето и нотите, така че засега тренировките ми са на преден план. Слушам препоръките на треньора и усилено тренирам.

Ама напоследък, при тези зачестили тренировки, се усещам колко ми е силна практиката с дълбокото 10 към едно дишане, че нещо доста често започнах да го практикувам и при каратето.

Изводът ми е, че то работи и там. Така че, опитай и ти читателю на www.teenas.bg , а ако имаш въпроси или възражения, че практиката не работи за теб, не забравяй да ми пишеш на сайта, за да мога да типомогна с друга такава, нали?