Слушаш ли хората около теб често да ти казват, че здравето е най-ценното нещо на света?

Или пък по телевизията често да показват хора, които да имат нужда от пари, за да живеят нормално. Разбира се от нормално до нормално има разлика, но не за това говоря.

Различните хора имат свое собствено мнение относно това, кое е важно за тях и кое не, но ако питаш родителите си например, кое е важно за тях, те ще ти отговорят, че е здравето. Като гледам как се нерви баща ми на работата си и колко много хапчета пие просто не мога да си представя, че може да подобри здравето само с хапчета без да се погрижи да не е толкова нервен.

Виж майка ми е друго нещо, тя не си го слага много на сърце, защото и без това „не можеш да оправиш света”, както обича да казва тя, ама и на нея не винаги й се удава да играе ролята на непукист. Защото знам че това е роля, понеже и тя понякога пие тихичко аналгин за главоболие и си ляга по-рано, за да й мине главата.

Аз, например си мисля, че най-важното е да можеш да се справяш с живота, но без много да се напрягаш, защото така или иначе животът е труден и несправедлив. Ако беше лесен, нямаше да има нужда да се питаме какво е важно за нас, нито да се мъчим на всяка цена да имаме определени неща. Аз, например нямаше да искам да вляза на всяка цена в английската гимназия, защото на мен така и така ми е трудно да уча чужд език, понеже съм си техничар по душа. Даже на питата, по повод прохождането ми ме има сниман с отвертката в ръка, а книгата лежи долу на земята.

Което ще рече, че хич не си падам по учението, ама няма как. Без английски не може. Като под английски имам предвид не езика на чата и интернет, където мога да се оправя всякак, а истински литературния такъв, с който да мога да си попълня документите, например.

Така че ето това е важното за мен сега – да вляза в английската гимназия, за което положих много усилия, понеже ходих на частни уроци и дори трябваше да се откажа от тренировките по карате, за да мога да се справя с програмата си за деня.

Сега, когато вече съм приет да уча във въпросната гимназия, си давам сметка още колко важни неща имам за изпълнение, защото хич не ми се иска да ме изключат от отбора по карате, например, а не мога да си представя само да уча език без да спортувам. Да не говорим, че каратето си е моя спорт и ако щете ми вярвайте, обаче това беше основния мотив на нашите, за да ме накарат да уча в езикова гимназия.

Естествено, че ми бяха посочени и другите ползи от ученето на език, а аз само като се сетя колко време и пари отидоха за уроци по английски и колко допълнителни хапчета аналгин изпи майка ми, без обаче да си ляга по-рано, за да й мине главата, че имаше още и още изисквания към мен, просто си дадох сметка как мога да си изкарвам и малко повечко пари за джобни, ако се позаслушам в съветите на майка ми относно този език.

Да, при това ако се справя и с изпита по карате, че бая тренировки си спестих с това ходене по частни уроци, ще бъда и в чудесна физическа форма, което пък е свързано със здравето, нали така?

Нещо май ми дойдоха в повечко кафетата, че толкова неща трябваше да чуя и науча, да не говорим и за шоколадите, които както е добре известно много ти помагат по време на усилено четене и писане, така че изостанах малко с физическата тренировка. Даже и да исках да тренирам и да вдигам гири например, програмата ми беше така претоварена, че не оставаше време за това.

Да не говорим, че баща ми така и не разбра, защо след като си падам по компютрите и техниката, все пак послушах съвета на майка си да уча в езикова гимназия.

Вярно, две години минаха оттогава, но нещата не са се променили на зле, въпреки че баща ми продължава да ми говори за това, колко е ценно да имам занаят, че език се учи лесно особено пък с възможностите на интернет, защото класът се оказа адски готин, имаме як отбор по карате и даже спечелвам по мъничко пари за някое и друго домашно по английски.

Така , че важните неща са си важни, а в момента се мъча все още с плочките на корема, че след това лудо учене преди години, се научих и кафе да пия и шоколад да ям и при това ми се услажда,да знаете.

Освен това момичетата се заглеждат по плочките и бицепсите. Моята физическа форма си е наред, защото след първата година свикнах на темпото на новото училище, с новия вид тренировки, но виж по отношение на плочките ми има още какво да се желае.

Жалкото в случая е, че нито майка ми, нито баща ми си падат по каратето и плочките.

Но, какво да се прави или както обича да казва майка ми по отношение на важните неща за момента, е да си „имаш един приоритет и няколко важни неща”, така че сега-за сега приоритет след тренировките по карате са ми плочките.

Вие имате ли плочки?

Искате ли да имате и въобще обичате ли фитнеса като цяло?

Може да споделите какво мислите за вашите важни неща в нашия форум.